Жълтият кантарион, наричан още звъника, e едно от най-старите лечебни средства. Това е многогодишно тревисто растение, което местообитава сухи  места, храсталаци и разредени гори. Изключително разпространено е в цялата страна. Най-характерното за външния му вид са наситените жълти цветове, събрани в метличести съцветия и листата, които погледнати срещу слънцето изглеждат като перфорирани. Затова латинското му наименование е Хиперикум перфоратум.

Жълтият кантарион е лечебно, багрилно, медоносно и дъбилно растение.  В него се съдържат много вещества. На веществото хиперицин се дължи мощното антидепресивно свойство на кантариона, от който днес фармацията прави антидепресанти. Много важна е и друга съставка на кантариона– хиперфоринът, който действа като природен антибиотик и помага за бързо заздравяване на рани.

От изключително значение е моментът, в който се бере жълтият кантарион, в зависимост от това за какво ще се използва. Ако се откъсне в началото на цъфтежния период – през юни и юли,  се търси висок процент хиперфорин. Ако се бере презрял през септември  – хиперицин. Ако кантарионът ще се използва за чай, в него се търси хиперфоринът, а ако се използва за екстракция на етерични масла - хиперицинът. През останалото време събирането се обезсмиля, тъй като кантарионът не притежава лечебни свойства.

За да има жълтият кантарион това мощно и ефективно лечебно действие, както и да е с добра цена на пазара, а също и да се опази в природата, е много важно правилното събиране на билката, както и съхранението и транспортирането й.

Стъблото се реже с остър нож на около 5см. от земята. При никакви обстоятелства не е правилно да се скубе с ръце. Много е важно билката да се събира с нож, ножица или сърп, а не ръчно.

Зле подбраният момент за събиране се отразява пряко на качеството - лековитостта, и на цената, и всички по веригата на ползване на лечебното растение губят. Губи и природата, защото при неправилно събиране се увреждат естествените находища и може да се застраши добивът от жълт кантарион през следващия сезон, а в най-лошия случай - и съществуването на вида.