Всеки е виждал вечно зеления бръшлян, катерещ се по дървета, огради и селски къщи. От късно лято до късна есен той цъфти с красиви дребни жълто-зелени цветове. Плодовете му се оформят през зимата и наподобяват боровинки.  Много хора мислят, че е паразит или полупаразит, но това не е така. Той има собствена коренова система и получава чрез нея вода и разтворените в нея минерални соли. Всеки лист на бръшляна живее средно 8 години, след което окапва и на негово място се развива нов. Затова е прието да се смята за вечно зелен, тъй като листа има по всяко време на годината.

Лечебната сила на бръшляна е позната от столетия. А народният опит в използването му е в основата на успешни фармацевтични продукти, широко прилагани днес, обяснява доц. Нели Грозева, завеждаща секция „Ботаника“ в катедра „Биология и аквакултура“ на Тракийския университет в Стара Загора.

„Бръшлянът се използва в народната и официалната медицина като лечебно растение – използват се неговите листа, тъй като е доказано, че те съдържат много важни биологично-активни вещества, които имат отхрачващо действие, изразено противовъзпалително действие, с успех може да се използва дрогата в препарати за лечение на бронхит, кашлица от различен произход, а също при жлъчни заболявания. Широка популярност има и външното му приложение. Използва се за по-добървид на косата, а масленият извлек е средство против обриви, за по-бързо зарастване на недълбоки външни рани. Бръшлянът е от растенията, при които много внимателно трябва да се следи дозата, за да не стане токсичен."

При събирането на бръшлян е важно да се спазват определени правила. За да се запазят находищата една трета от листата трябва да останат на растението. Така вегетацията продължава и находището дълги години може да осигури поминък на билкосъбирачите. А за да бъде най-голяма лечебна му сила е необходимо брането да се извършва в този период от неговото развитие, когато биологично активните вещества са именно в листата. Това е времето на цъфтежа, който за разлика от повечето растения не е през най-топлите месеци, а през есента.

Всяка година България изнася между 150 и 200 тона сухи листа от бръшлян. Количествата, които остават у нас, все още са незначителни. Сред фирмите, за които изкупуването и сушенето на ценната за фармацията суровина е дългогодишна дейност, е старозагорската фирма „Аграмония“. В зависимост от поръчките тя изнася годишно между 20 и 70 тона сух бръшлян, основно за Германия, пояснява собственикът Веселин Величков.

"С бръшлян работим от дълги години и имаме добър опит специално с тази билка. Брането започва късно наесен, когато листата са натрупали най-много активни вещества. Брането и изкупуването започваме през октомври-ноември и продължаваме до март-април. Първото условие, за да се бере бръшлян, е да се сключат договори с горските стопанства, да се плати горска такса. След това берачите се инструктират как да събират листата. Въпреки че бръшлянът не се храни от дървото, а само пълзи по него, той пречи на слънцето да стига до него, затова е полезно да се отстранява. Около 100 берачи ангажираме всяка година само за събиране на бръшлян.  Цената на сухите листа, която договаряме през последните години е постоянна, затова и изкупната цена на суровия продукт варира в малки граници – от 50 до 80 стотинки за килограм, в зависимост от нашата международна цена."

Фирмата на Веселин Величков разполага с машини за балиране на билки, за ронене и почистване – те се използват, за да достигнат билките този вид, който е договорен с клиентите. Как точно се обработват листата от бръшлян, след като постъпят в складовете:

След като го изкупим, най-напред го почистваме от примеси. Ръчно се отстраняват плодчетата, изсушава се в специални сушилни при температура до 40 градуса, за да не се губят активните съставки. Следва ново почистване от примеси и се пристъпва към балиране в балировъчни машини на 50-килограмови бали за износ. Изнасяме между 20 и 70 тона сух бръшлян годишно.

Бръшлянът е широко разпространен у нас, както в широколистните, така и в смесените гори. Среща се по каменисти, скалисти местообитания до 1800 метра надморска височина. Най-ценните биологично активни вещества  в листата му са сапониновите гликозиди, флурогеновата и кафеената киселина. Съдържа още  пектин, каротен, дъбилни вещества. Най-ценни за фармацията са сапунините, които имат противокашлично и отхрачващо действие. Употребата в  домашни условия не се препоръчва, защото има опасност от натравяния.

Ценното за фармацията лечебно растение намира широко приложение и в козметиката. Той е в основата на антицелулитни препарати, които се произвеждат и в България, но на базата на вносни екстракти, тъй като няма наши фирми, които да преработват лист бръшлян за козметичната промишленост. Според Николина Узунова, изпълнителен директор на Асоциация „Етерични масла, порфюмерия и козметика“, бръшлянът не е непознат за българската козметична индустрия, но при производството на етерични масла и екстракти, интересът е към други лечебни растения.

"Единствено стабилни тенденции има към производството на лавандулово масло. Дори през последните 5-6 години изключително много нараснаха площите с лавандулови насаждения  и се увеличиха съответно и произведените количества лавандулово масло. Бръшлянът и маслото от него могат да бъдат приложими и се прилагат в козметични продукти. Той се използва за увеличаване на антиоксидантното действие на продуктите, за антицелулитни козметични формули се използва. Така че не е непознат за козметичната ни индустрия."

Може би не е далече времето, когато и в България ще започне преработването на ценните бръшлянови листа в екстракти, необходими за фармацията и козметиката. До тогава ще продължим да изнасяме суровината зад граница. И въпреки че  страната ни е богата на находища на бръшлян, те трябва да се ползват с внимание и грижа, за да продължат да осигуряват поминък и за следващите поколения.