Има възможност да се удължи срокът на заявяване на лихвоточките от техните собственици и да се премахне крайният срок, в който държавата трябва да изплати всички заявени претенции.

Депутатите приеха на първо четене промени в Закона за уреждане на правата на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове.

Промените засягат 55 000 български граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове. Предвижда се да могат да се наследяват, както по закон, така и по завещание. Съгласно промените, с две години ще се удължи и срокът за заявяване на лихвоточките от техните собственици и ще се премахне крайният срок, в който държавата трябва да изплати всички заявени претенции.

Депутатът от ГЕРБ Евгения Ангелова даде подкрепа на промените:

Предлаганите промени за ускоряване и облекчаване на процеса за изплащане на лихвоточките целят да бъдат в полза на гражданите. В същото време сроковете вече са удължавани пет, шест и повече пъти, и трябва да се прецени дали и колко е логично тези срокове да продължават да бъдат удължавани.

За патриотите удължаването на срока е наложително, тъй като той е изтекъл през 2016-та година. А Антон Кутев от БСП поясни:

Разликата по сегашното законодателство е, че до края на 2019 година би трябвало да приключи изплащането на досега имащите право, което би трябвало да означава, че не повече от 25-30 милиона ще бъдат изплатени. Ако се удължи срокът за записване и се удължи срокът за изплащане, тези пари стават 215 милиона, т.е. разликата, в която държавата няма да доизплати на хората лихвоточките, е 190 милиона, ако законът влезе в сила. Аз много се надявам да влезе, защото това са пари, които българските граждани преди 30 години са дали на държавата и още не са си получили.

Депутатите приеха на първо четене и промените в закона за банковата несъстоятелност, предложени от ДПС. Те предвиждат увеличаване на срока от две на пет години, в който синдиците на фалиралата банка КТБ да могат да предявяват искове срещу трети лица за разграбеното имущество. Ще се обявят за недействителни всички фиктивни прихващания, цесии и прехвърляне на взимания, по които няма плащане. Промените, предлагани от група депутати, сред които Делян Пеевски, бяха подкрепени от ГЕРБ, а от БСП се обявиха "против".

Със законопроекта се цели да се осигури ефективен механизъм за попълване на масата на несъстоятелността и да се противодейства на схемите за вторично разграбване на активите на КТБ. Така ще се продължат и усилията казусът КТБ да завърши с най-малко загуби за икономиката, бюджета и хората, добави депутатът от ДПС Йордан Цонев:

Един лев да върнем с този законопроект си струва усилието.

Румен Гечев от БСП е против тази мярка:

Откъде - накъде ще задължаваме българските данъкоплатци да покриват очевидни корупционни схеми в КТБ или в друга банка?

Данаил Кирилов от ГЕРБ припомни:

КТБ беше поставена под особен надзор през юли месец 2014-та година. По това време имаше тук друг парламент, и аз също бих попитал какво стана през тази година и половина.