Първият учебен ден събира във венец вълненията, емоциите, очакванията, надеждите и спомените. За едни това е времето на щастливите сълзи, за други покана за завръщане в класната стая.

Първият учебен ден всъщност не е учебен, защото след официалното откриване на новата учебна година, приветствията към първокласниците, пожеланията за благополучие и успех, след цветята и пуснатите на свобода цветни балони, малките едва ли осъзнават какво приключение ги очаква в следващите месеци, а по- големите разбират, че след дългата лятна ваканция, прохладата на приближаващата есен идва с нови уроци и отговорности. 

Всеки ден е отворена врата към знанието, но колко от вас подозират, че продължителността на учебната година за градските и селските деца е била различна, колко от вас помнят, че в килийните училища, възникнали в края на XVIII и началото на XIX век, тя не е свързана с конкретна дата, защото се е определяла от наетите свещеници, занаятчии и просветени хора. 

Изборът 15 септември да е начало на учебната година става през 1921, когато на власт е Александър Стамболийски и партията му "Български земеделски народен съюз". Решението на правителството е продиктувано от нуждата децата да помагат при прибирането на реколтата и селскостопанската работа.  

Пред Мила Маринова, доцент доктор Евгения Иванова от РИМ- Стара Загора, припомня любопитни факти свързани с учебното дело в България, през различните периоди, от Възраждането до наши дни, но преди това, чуйте спомените от родното и Севлиево и любимата учителка.