От адекватната информация и адекватното й поднасяне зависи доверието по време на публична криза. В такива случаи успешната комуникация се базира на емпатия. Поведение, при което се нападат хората, които са обект на кризата, и се използва местоимението „вие“, вместо „ние“ не повишава доверието, смята Анна Цолова, която води и обучения на тема „Комуникацията по време на криза“.

Не нужно „да се пренавива пружината“ – действията в публичната криза трябва да отговарят на ситуацията и никога да не я надскачат по значимост, т.е. необходими са реципрочни публични действия, според значимостта на кризата. Обратното всява паника и внася още повече неяснота.

Показателен пример за това е среднощният брифинг за пожара около централата в Чернобил – пожар, за който почти никой не знае, свикан, за да кажеш, че няма радиация, за която никой не е питал.

В огромната драма, която се случи с Милен Цветков, много хора усетиха собствените си рани и несправедливостите, с които се сблъскват. Със смъртта си той зададе много остри въпроси и отвори обществени рани.

Милен Цветков превърна сутрешните блокове в гледаеми, в тях се заговори за политика, те започнаха да определят дневния ред и на политиците и на обществото. Той пусна зрители и за първи път даде думата на хората. Милен Цветков беше и първият, който направи така, че те да изпращат сигнали до неговото предаване, които да се поставят на институциите и да намират решения.

Един от най-добрите питащи журналисти в България, човек, от когото всички се учат и трябва да се учат, беше без работа последните две години. А той беше талантлив, безкрайно честен човек, който можеше да превърне в интересна всяка една тема.

Обществената реакция след смъртта на Милен Цветков показаха какъв глад за качествена журналистика има в обществото. Но журналистът трябва да има трибуна и гръб на здрава и силна медия, за да може да практикува професията си.

Цялото интервю с Анна Цолова можете да чуете в прикачения звуков файл.