Родолюбиви жители и гости на Казанлък споделиха честването на 112 години от обявяването на Независимостта на България на площад „Севтополис" до емблематичната Лъвова чешма. Кметът на Община Казанлък поздрави гостите на тържеството - Негово Високопреосвещенство Старозагорски митрополит Киприан, народният представител Борис Кърчев, председателят на Общински съвет Николай Златанов, граждани, ученици. Галина Стоянова припомни две исторически събития, свързани с Казанлък в днешния Ден на Независимостта на България:„Събития, които ни правят не само горди, но и истински честити в историята на нашата Майка България.". Тя разказа, че тържествата в Казналък винаги се организират край Лъвовата чешма, защото в далечната 1893 година прогресивните казанлъчани довеждат водата от връх Бузлуджа до града. Тогава един от създателите на водопровода - Иван Патев пише трогателно писмо на княз Фердинанд и измолва средства от княза за направата на Царската чешма в негова чест. „Чешмата е построена и 1903 година тук, край Царската чешма, която ние днес знаем като Лъвовата чешмата се открива официално в присъствието на Княза.", припомни Кметът на Казанлък.

„Друго събитие, 1908 година, ще остави Казанлък отново в историята.", продължи приветствието си към гостите на честването Галина Стоянова. Само два дни след като княз Фердинанд прочита Манифеста във Велико Търново, той тръгва към Долината и минава през Казанлък, където е топло посрещнат. „Тези събития в българската история споменавам заради младите хора и децата, които са тук, защото зная, че казанлъчани ги носят в сърцата си и си ги спомнят не само на този ден.", посочи Галина Стоянова. Тя подчерта, че на този ден трябва да говорят историците, а не политиците. „Защото те трябва да предават история и факти такива, каквито са били - достойни, за да се предадат на поколенията.

Кметът представи специалния гост на Казанлък в Деня на независимостта: „Не просто историк. Един човек, който можем да наречем един от малцината духовни водачи на нашия народ. Един от учителите по родолюбие в България, под чието перо оживяха исторически имена като Аспарух, Калоян, Самуил, та, чак до днешно време. Това е акад.Антон Дончев.". Галина Стоянова поздрави големия общественик за неговата 90-годишнина, която навърши на 14 септември и от името на жителите на Долината, която акад.Дончев толкова обича, Кметът на Казанлък му връчи копие на тракийския киликс, намерен в тракийската могила „Голяма косматка" от покойния д-р Георги Китов.

Българският литературен класик акад. Антон Дончев се обърна към присъстващите с думите: „Скъпи приятели, братя и сестри, като гледам лицата на хората, събрани на тоя площад, спокойно мога да Ви кажа „мили деца", защото не вярвам мнозина от публиката да са стигнали моите години.". Видният български историк започна словото си със забележката, че този ден през доста години не е бил празник за България и обърна внимание на главното послание на празника: „В наши дни е длъжен да ни напомни всъщност какви решения взимат хората, които създават тези празници.". Академикът определи като „съдбоносен ден за избор на нашия народ" Деня на независимостта на България и припомни ключовите събития в историята през 1908 година, а именно началото на Първата Световна война и Балканските войни. Авторът на исторически епоси изрази огорчението си от ситуацията днес: „Ние посрещаме тоя празник в една, за съжаление, разделена България. Не се намира достатъчно мъдрост и достатъчно добрина за да има един смислен разговор.".

Чрез мъдри притчи акад.Дончев върна гостите на тържеството към изконните добродетели, които българите следват от векове. Той говори за пътя на Доброто и Злото и свещеното право на личен избор, за окуражителната философска мисъл „И това ще мине". Като духовен водач Антон Дончев обърна внимание, че каквото и да се случва трябва да търсим правия път. Отново чрез притча за Исус Христос акад.Дончев припомни: „Кесаревото – Кесарю, Божието – Богу!" и подчерта равновесието между материалното и духовното. „Чудото е в това, че хората, които са ръководили нашата държава през цялото време са защитавали равновесието между Тялото и Духа.". Той определи като голяма трагедия срастването с материалното в наши дни и припомни делото на българските възрожденци и будители: „Хората, които са ръководили България са тръгнали по пътя на достойнството далеч преди европейците... Те са тръгнали по единствения правилен път – на достойнството. То не се купува, не се продава, но държи човека прав.", каза големият български писател и обърна внимание на силата на думи като чест и достойнство. „Красотата на празника е в това, че имаме време да се съберем, да се погледнем, да разговаряме, да се радваме, че сме заедно. Благодаря Ви!", завърши словото си пред казанлъчани акад. Антон Дончев.

Водосвет отслужи Негово Високопреосвещенство митрополит Киприан, в съслужие със старозагорски и казанлъшки духовници.

Община Казанлък и Народно читалище „Жар – 2002" за първи път организираха съвместно тържественото честване на 112 години Независима България. По инициатива на Кмета на Община Казанлък Галина Стоянова от 2015 година, в Деня на независимостта до Лъвовата (Царската) чешма бе извършено освещаване на училищните знамена. В кратка литературно-художествена композиция читалищните дейци и актьори от Общинския театър „Любомир Кабакчиев" пресъздадоха емоцията на историческия момент от 1908 година.