Първата монография, посветена на  казанлъчанина и министър на войната от началото на 20 век - генерал Вълков ще представи в Стара Загора Чавдар Ангелов-  доктор по история и директор на НПМ „Шипка – Бузлуджа".

Проучването е със заглавие: „Тайният: Иван Вълков, като офицер, конспиратор, държавник и дипломат“, а в основата на книжното издание е дисертацията на Чавдар Ангелов за генерала, който има огромен принос и за преместването на военния „Арсенал“ от София в Казанлък.

„Тайния“ е псевдонимът на генерала,  под който през 50-те години на миналия век е озаглавена специалната разработка за него на Държавна сигурност, обясни авторът на монографията. Образът на генерала е сатанизиран и едностранчиво представен чрез книгата " По дирята на безследно изчезналите" на Николай Христозов. Творбата е екранизирана през 70-те години и чрез филма в обществото се създава необективна представа за личността на Иван Вълков и неговото дело като политик и военен- допълва  Чавдар Ангелов.

   През декември 1953 г. е образувано следствено дело и генерал Вълков е преместен в ареста на Софийския затвор. През следващата година е образуван процес във връзка с репресиите през 1923 и 1925 година. С присъда № 285 от 2 септември 1954 г. Върховният съд го осъждан на смърт чрез разстрел, а през същата година Президиумът на Народното събрание заменя присъдата с 20-годишен затвор. По време на съдебния процес генерал Вълков публично поема вината за извършените злодеяния от страна на негови подчинени и иска прошка от роднините на загиналите и от българския народ. Чавдар Ангелов посочва, че до този момент левицата у нас не е изразила съжаление за участието си в събитията от 20-те години на 20 век и последвалата гражданска война.  Генерал Вълков на 79 години е изпратен  в Пазарджишкия затвор, където е в една килия заедно с генерал Кирил Станчев, генерал Димитър Мустаков, полковник Стилян Тошев и подполковник Цветан Димитров. През 1960 г. е прехвърлен в затвора в Стара Загора, където  умира на 20 април две години по-късно. Погребан е в Старозагорските гробища. През 1970 г. година е препогребан в Централните софийски гробища.

  Чавдар Ангелов очаква книгата да предизвика разговор в обществеността, в който участниците няма да "се замерят" с идеологически клишета, а ще посочват аргументи и факти.