След като действието на Протокола от Киото приключва в края на 2020 г., регулацията на количеството парникови газове в атмосферата и търговията с емисии би трябвало да се подчиняват на Парижкото споразумение, което е ратифицирано и от България.
В него обаче няма конкретни количествени задължения включително и по отношение на търговията с емисии, коментира климатологът Антоанета Йотова.
Този механизъм ще претърпи развитие, но за момента няма конкретни договорености. Важното за България е, че в Парижкото споразумение страните от Европейския съюз участват заедно, т.е. поето е конкретно задължение как всички държави-членки ще изпълняват общата цел на Парижкото споразумение – да се запази увеличението на средната глобална температура до края на века в рамките на 2 градуса.
За да се случи това на европейско ниво все още се дискутира дали намаляването на парниковите газове да е с 55% или с 60% до 2030 г.
Освен общото задължение на ЕС за намаляване на парниковите газове в атмосферата, всяка държава трябва да даде своя интегриран план „Енергетика и климат“, в който да посочи какви мерки ще предприеме във всички сектори на икономиката си за постигане на общата цел, обяснява още Антоанета Йотова.
Първи вариант на национален интегриран план за България беше представен на Европейската комисия в края на 2019 г. Последваха няколко месеца за коментари и експертни мнения и през април 2020 г. беше изготвен втори вариант. Оттогава процесът стана много непрозрачен. Знаем, че е подаден окончателен план, но от Европейската комисия отново връщат коментари, относно неговото реално осъществяване. Те станаха публично известни през септември и от тях е видно, че европейските институции не смятат, че този план би бил истински нужния и важния за осъществяване на ангажименти от страна на България. Не е много ясно точно какво и как ще се случва, коментира Антоанета Йотова.
Срокът на действие на Интегрирания план „Енергетика и климат“ е до 2030 г. Той е изготвен в министерството на енергетиката и министерството на екологията и в него липсват идеите за справедлив енергиен преход, за кръгова икономика. Не са потърсени и мненията на експертите, казва Антоанета Йотова и допълва, че големият въпрос сега е как да направим нещата наистина умно.
Трябва умно да планираме трансформация на цялостната ни икономическа система и продукт. Законът за ограничение на измененията на климата, който съществува в България, няма да е достатъчен, за да върви страната по пътя, начертан атПарижкото споразумение и европейските директиви. Имаме нужда от нов вид закон, който да отговаря на хоризонталния характер на климатичната политика. България би могла да бъде пионер в такъв тип законодателство.
Цялото интервю с Антоанета Йотова можете да чуете в прикачения звуков файл.
Европа Директно - Стара Загора и Тракийски университет ще са домакини на мрежовото информационно събитие на 10-те центрове Европа Директно от страната на теми: „Бизнесът – готов за еврото“ и „Професиите на бъдещето“. Целта на събитието е..
До края на април 2024 г. продължава проект "Норвежка подкрепа за зелени иновации в малки и средни предприятия". Той се реализира от Търговско-промишлената палата в Стара Загора. 15 компании от Старозагорски регион участват в него. "Темата..
Започват обществените обсъждания на Концепции за интегрирани териториални инвестиции (КИТИ) по места в област Стара Загора. Седем концепции с партньори от Старозагорско са преминали успешно етапа на административно съответствие и допустимост,..
Въздействието на Зелената сделка върху маргинализираните общности е темата на изследване по проект, който се осъществява от учени от Университета за национално и световно стопанство в София. Т е работят по него от 2022г. и е съвместен проект с 12..
Изпълнението на европейския проект „Преход на възможностите“ продължава с второ събитие в Стара Загора. „Бранд Медия България“ и Агенцията за регионално икономическо развитие (АРИР) организират съвместно кръгла маса, на която в дълбочина да бъдат..
Парк „Митрополит Методий Кусев", по-известен сред старозагорци като Аязмото, е едно от емблематичните места в града. В последните няколко години обаче растителният и дървесен потенциал на парка видимо намалява. Основният вредител е короядът ,..
Tракийски университет беше домакин на конференция „Преход на възможностите – Стара Загора“, която се проведе на 29 февруари от „Бранд Медия България“ и Агенция за регионално икономическо развитие – Стара Загора. Модератор на работните панели на..
На срещата на 29 февруари целим да дадем яснота и конкретика по Териториалните планове, съобщи д-р Румяна Грозева, изпълнителен директор на Агенцията за регионално икономическо развитие – Стара Загора (АРИР) по повод събитието „Преход на..
В рамките на поредицата кръгли маси за финансиране на устойчива енергия, Министерство на енергетиката и Центърът за енергийна ефективност ЕнЕфект с подкрепата на Коалиция „Да обновим България“ организират конференцията „Енергийната ефективност на..
"Новите предизвикателства в началото на годината за екипа на АРИР са няколко. Проектите, по които ще работим са по важни за региона теми. Позволихме си да се върнем към един такъв - да се даде шанс на млади хора, които по една или друга причина не са се..
Студио на Радио Стара Загора
Телефон на слушателя
тел. 042 616440
Email: efir@radio-sz.net
Нюзрум на Радио Стара Загора
тел./факс 042 604227
Email: rsz@radio-sz.net
Рекламен отдел
тел. 042 616431, 042 616432
Email: reklama@radio-sz.net