Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Гръцкия регион Западна Македония между въглищата и социалния консенсус

тец

Темата на рубриката "Минутите на Зелената сделка с Европа директно Стара Загора" е гръцкия въглищен регион Западна Македония, който е в преход към нисковъглеродна икономика. Наш гост е Лефтерис Топалоглу, ръководител на Регионалната асоциация за местно управление. В нея влизат ръководствата на 14 общини с население близо 300 000 души. Основната ни мисия е да подкрепяме местните власти, да насърчаваме сътрудничеството помежду им, както и да ги представляваме на национално и европейско ниво, казва той.

В Западна Македония производството на електроенергия от лигнитни въглища датира от 60-тте години на миналия век. Няколко десетилетия регионът е основен енергиен стълб на икономическия растеж на Гърция. Лигнитните въглища се добиват в открити рудници, разположени на площ от 160 хиляди декара.

Въглищната индустрия днес дава повече от 30% от брутната добавена стойност в региона, осигурява повече от 22 хиляди преки и непреки работни места. Заради климатичните промени, експлоатацията на въглищни централи вече не осигурява устойчиво развитие по две причини – свързани с околната среда и свързани със стойността на производството, с други думи - заради емисиите и заради цената им.

Като емблематичен, определя Лефтерис Топалоглу фактът, че през септември 2019 г. гръцкото правителство обявява, затварянето на повечето от въглищните си централи до 2023 г. и окончателния си отказ от въглищата през 2028-ма. Създава се програма за справедлив преход, т.нар. Генерален план, който освен всичко, съдържа стимулиращ пакет от мерки. Целта им е да се привлекат сериозни инвестиции за разкриване на работни места и икономически дейности с добавена стойност в засегнатия регион на Западна Македония. А работата по намаляването на въглищното производство започва от 2010 г.

Три са основните фази, които характеризират намаляването на експлоатацията на лигнитни въглища. Първите две почти приключиха: в периода  2010 – 2015 г. четирите най-стари централи спряха дейност, а финалът на втората фаза се очаква през тази година, когато още шест въглищни електроцентрали ще спрат работа, в съответствие с настоящите екологични ограничения. Окончателното преустановяване на въглищната индустрия до 2028 формира нови политиките и мерки за безболезнен преход на региона. В Генералния план има заложени 14 стратегически инвестиции. Има много интересни идеи в сектора на възобновяемите енергийни източници, в сектора на туризма, в съхраняването на енергия, в ролята на Западна Македония като енергиен хъб на Западните Балкани – интересни идеи, но честно казано, да бъдат те осъществени и да се отразят на ежедневието на хората не е лесно, отнема време. Друго голямо предизвикателство е да се преодолее бюрокрацията в гръцката администрация, централизирането на управлението и промяната в начина на мислене.

Как на практика се осъществява тази транформация в начина на мислене и как реагират хората от региона, за които предстои промяната.

Това е най-трудният въпрос и аз бих казал, че той е като горещ картоф, който отдавна държим в ръцете си. Най-важното, според Генералния план, е да се привличат инвестиции, които да създават повече работни места в регионалните икономики. Разбира се трябва да използваме наследените в тях активи. В същото време трябва да работим за екологична и социална устойчивост и устойчивото развитие, и накрая  – трябва да интегрираме модерните технологии и духа на иновациите. Така че целият регион е в драстична трансформация през последните 2 – 3 години. Но Генералният план е само документ. Презумпцията, че до 2028 г. ще затворим повечето от своите централи, ще създаде шок в местната икономика. Повярвайте ми има много тревоги и да ги наречем негативни интерпретации на това развитие. Това не е гладък преход. Усещането ми е, че ще бъде доста болезнен, това сочи и международният опит.

Бюджетът за преход на Западна Македония е 5 милиарда евро – 2 милиарда е директната финансова помощ от ЕС, 3 милиарда са от заемите, които да създадат различни възможности за частния и публичен сектор. Относно националното финансиране – от 2009 г. в Гърция  има създаден национален фонд за справедлив преход, който се формира от 6% от приходите от продажбата на въглеродните квоти.

Това са огромни суми, но опитът ми сочи, че най-важният проблем не е в парите, а в консенсуса на местно и национално ниво - каква е визията ни за след 20 години. Второто важно нещо е да въведем ефективни местни механизми, които да ни преведат през този преход – не базирани на национално ниво в Атина или в София – а истинска децентрализация на регионите.

Решението за отказ от въглищната индустрия до 2028 г. беше обявено от гръцкия министър-председател от трибуната на ООН, припомня Лефтерис Топалоглу. Така Гърция стана първата страна производител на лигнитни въглища в ЕС, която анонсира, че ще се откаже от тях преди 2030.  Честно казано не знам дали трябва да съм горд или не от това решение, колебае се експертът.

Затова позволете ми да изразя една много лична моя дилема.Първата страна на монетата на моята дилема – позитивната, е, че аз съм горд, че страната ми е сред първите, от гледна точка на Зелената сделка и отговаря адекватно на промените в климата и предизвикателствата им. Това без никакво съмнение е добре. Втората страна на монетата е, че цялото това упражнение се стоварва върху главите ни, върху местното общество и икономика. Преходът отнема време. Аз съм напълно съгласен със Зелената сделка. Но дилемата ми е в отделеното за това време. Всички стъпки от тук нататък за декарбонизацията трябва да се асоциират със социалния договор. Т. е. ако видим, че безработицата расте, а БВП на глава от населението пада, ако видим критични параметри, които тревожат регионалните и национални заинтересовани страни, трябва да можем да се опрем на консенсусен социален договор. Дали преходът ще е справедлив – не знам. Но знам, че зависи от нас – на регионално, национално и европейско ниво. Този въпрос няма отговор с да или не – той зависи от основните играчи.

Три са въглищните региони на Гърция. Два от тях се намират в региона на Западна Македония.

Рубриката "Минутите на Зелената сделк с Европа директно Стара Загора" с участието на Лефтерис Топалоглу можете да чуете в прикачения звуков файл. 

Още от категорията

В националния план за възстановяване и устойчивост България залага на екологични проекти и дигитализация

Националният план за възстановяване и устойчивост на България беше представен пред платформата на сп. Икономист на 16-ти февруари. Представянето проследи изпълнителният директор на АРИР в Стара Загора Румяна Грозева. По време на представянето..

публикувано на 18.02.21 в 14:22

Индъстри-ол: Синдикатите трябва да участват в прехода към нова икономика

В рубриката днес разговаряме с Корина Циролд, политически съветник на Индъстри-ол-Европа. Това е организация, в която членуват синдикати от индустриалния сектор, главно от тежката индустрия, енергийния и минен сектор, но и от много други...

публикувано на 10.02.21 в 09:49

Огнян Атанасов: Зелената сделка е нов икономически модел

Изготвящите се в момента териториални планове за справедлив преход на трите въглищни региона в България (Стара Загора, Кюстендил и Перник) са били обсъдени на срещи между синдикатите и консултантът Прайс Уотър Хаус Купърс през месец януари, съобщи..

публикувано на 03.02.21 в 08:10
ТЕЦ

Немското министерство на екологията финансира проучване на въглищните региони в България

Доклад за създаване на нови икономически дейности и нови работни места във въглищните региони на Югозападна и Югоизточна България изготвят в момента експертите на WWF България. За целта, а и за повишаването на капацитета на местните общини,..

публикувано на 27.01.21 в 08:05

Чешкият въглищен регион Усти в преход към нисковъглеродна икономика

Карел Тихи ръководи Икономическия и социален съвет на регион Усти - един от трите въглищни региона в Чехия, който преминава през прехода към нисковъглеродна икономика. Неправителствената организация влиза в задължителния състав на..

публикувано на 13.01.21 в 10:05

Териториалните планове за справедлив преход трябва да са готови до края на септември

През месец декември 2020 г. се оповести кой е консултантът, който ще изработи териториалните планове за справедлив преход на трите най-засегнати от преминаването към нисковъглеродна икономика в България региона (Стара Загора, Кюстендил и Перник)...

публикувано на 06.01.21 в 08:05

Системата за тавани и търговия с емисии намалява парниковите газове в атмосферата

Системата за търговия с емисии беше въведена с Протокола от Киото, а ЕС беше първата икономическа общност, която въведе трансгранична търговия с емисии. Последваха я много други страни, както и някои щати от САЩ, обясни в предаването „Зелената..

публикувано на 30.12.20 в 11:36

Защо ЕС иска да бъде глобален лидер в борбата с климатичните промени

Причината за всички глобални климатични споразумения е най-мащабното предизвикателство на нашето време – борбата с климатичните промени – с това уточнение започна разговорът с Илин Станев, съветник по политическите анализи към представителството..

публикувано на 29.12.20 в 12:15

Европейските лидери се споразумяха за намаляване на парниковите газове с 55%

Лидерите на европейския съюз се споразумяха за намаляване на парниковите емисии с 55% до 2030 г. в сравнение с нивата от 1990 г. Това решение коментираме в „Минутите на Зелената сделка с Европа директно Стара Загора“ с Юлиан Попов - политически..

публикувано на 16.12.20 в 17:01
Румяна Грозева

Зелената сделка - посоката за развитие на всички икономически сектори

Зелената сделка е програмата за развитие на ЕС за следващите години в дългосрочен план, която цели създаването на все по-щадящи природата индустрии във всички сектори на икономиката. Приемаме Зелената сделка като зелената линия на развитие в..

публикувано на 09.12.20 в 08:40