Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Свиленградчани отново ще изграждат паметник на д-р Страшимир Дочков

4
Старият паметник на д-р Страшимир Дочков, разрушен през 1944 година

В Свиленград започна кампания за набиране на средства за изграждане на бюст-паметник на д-р Страшимир Дочков. Предложението беше направено по време на представянето на VI нayчен cбopниĸ „Paзвитиe нa здpaвeoпaзвaнeтo в Cвилeнгpaд и peгиoнa“, издaниe нa Иcтopичecĸия мyзeй в южния град. Идеята подкрепи и д-р Димитър Ермов - почетен гражданин и  мeдицинcĸи yпpaвитeл нa МБАЛ в града. Според него „Πo-cтpaшнa oт cмъpттa e caмo зaбpaвaтa!“, и ние бългapитe следва дa съxpaним своето иcтopичecĸо минало и родови корени. Екипът на местния музей се ангажира да сформира инициативен комитет. Любопитно е, че това ще бъде третата инициатива за изграждане на паметник на д-р Страшимир Дочков, посветил последните 10 години от живота си на Свиленград, и не случайно една от статиите в този музеен сборник е посветена на него.

За д-р Страшимир Дочков и до днес се разказват легенди. Той е последният български възрожденец, един от видните деятели на българското национално-освободително движение от началото на миналия век, отдал без остатък живота си на голямата идея за обединение на Отечеството.

Роден е през 1873 година, в Цариград, в семейството на Иван Дочков- виден представител на българската интелигенция в столицата на Османската империя, изтъкнат публицист и радетел за църковна независимост, който под редакцията на Петко Славейков издава сатиричния вестник "Гайда", а след това и вестник "Право". След Освобождението той е губернаторски чиновник за особени поръчки в Сливен.

Малкият му син Страшимир учи в сливенската прогимназия, негов съученик е Антон Страшимиров. На 17-години е ученик в прочутата българска мъжка гимназия "Св. св. Кирил и Методий" в Солун, която завършва с отличие през 1894 година, следва естествени науки в Одеса, заради участие в студентски социалистически кръжок е изгонен от Русия. У нас Страшимир Дочков става учител в Чирпан, където се сдружава с поета Пейо Яворов и по-късно заедно се включват в национално-освободителните борби на Македония и Тракия.

През 1898 година е студент по медицина в швейцарския град Женева, продължава образованието си в университета в Берлин и получава много добра подготовка. Дипломира се като хирург, защитава дисертация и получава титлата доктор на медицинските науки. Качествата му са оценени от преподавателите в университета, предложено му е да остане на работа в клиниката на известния професор д-р Бергман, но отказва. Той е  лекар в Битоля, Фере и Одрин - в българската гимназия "Д-р Петър Берон" и другите наши училища тук.

След младотурската  революция от 1908-а  е избран за член на Окръжния революционен комитет в Одрин. През есента на 1912 година д-р Дочков се записва доброволец в започналата Балканска война. Санитарен подпоручик Дочков участва в бойните операции като ординатор на 3-та етапна болница в Лозенград, награден е с орден. В хода на Първата световна война е произведен в чин майор.

При междусъюзническото управление на Западна Тракия, начело с ген. Шарпи, д-р Страшимир Дочков живее в Одрин, където е представител на Върховния административен съвет на Тракия (ВАСТ) и така също упражнява професията си. Френските власти го определят като "много възпитан и интелигентен мъж, притежаващ голямо влияние сред сънародниците си".

По време на драматичните събития в Тракия лекарят се жени за красивата Елена Фотева, дъщеря на свиленградския търговец Васил Фотев. В Одрин се раждат двете им деца Живко и Васил. През 1925 година младото семейство се премества в Свиленград. Предлагат на Дочков, който по това време е на 50-годишна възраст, катедра в Медицинския факултет при Софийския университет, но той отклонява предложението. Съкрушен от погрома на българската национална идея, д-р Страшимир Дочков се отдава на медицината и посвещава своите знания и опит за подобряване здравето на местните жители, като същевременно развива широка обществена дейност. Д-р Дочков след войните е околийски лекар в Свиленград, опитва се да приложи методи на съвременната медицина. В условията на нищета и недоимък лекарят въздига здравеопазването, прави много за това хората да живеят в по-добра среда, да имат чиста храна и вода, да ползват почивка след тежкия труд.

През 1933 година настоява в местния бюджет на община да се предвидят 100 хиляди лева за лекуване на деца, без разлика на материалното им положение, в случай на зараза; 50 хиляди лева за предпазване от епидемии, а останалите 50 хиляди за откриване на станция за бременни жени, родилки и кърмачета при градската амбулатория.

С безупречната си репутация и владеенето на 7 чужди езика той получава всеобщо уважение от местното население. Лекарят работи упорито и със съдействието на властите създава здравни служби в 19 селища от околията. В същото време работи усилено за изграждането на модерно водоснабдяване на Свиленград и околностите му, осъществява инициативи за построяване на детска почивна станция. В средата на 30-те години общинската аптека изгражда собствена сграда на стойност 450 000 лева, в която се нанася и градската амбулатория. Аптеката е обособена в самостоятелно стопанско предприятие, позволяващо на градската управа според възможностите си да подпомага бедните с лекарства.

С подкрепата на своята съпруга Елена докторът осигурява безплатна ученическа трапезария и топла храна през зимните месеци на близо 200 деца.

Открива се дневен детски дом, където майки работнички оставят децата си на грижите на обучен женски персонал - първата детска градина в Свиленград. Още същата година тя е разширена, за да прибере през лятото повече деца.

Наред с традиционните методи на лечение д-р Дочков прилага в Свиленград иглотерапия. Работил е с игли от платина и е лекувал различни заболявания. Правил е и операции в амбулаторни условия. Имало е случай да спаси човек, на когото известни специалисти са отказвали лечение, тъй като го смятали за обречен. Д-р Страшимир Дочков оперира този човек и той го надживява.

Според спомени на съвременници лекарят лекува бедните безплатно. Нещо повече - дава им пари от джоба си за лекарства. Когато е лекувал някое бедно болно дете, той не само че не вземал пари за визитата, ами и вадел портфейла си и казвал на майката: «Булка, вземи тези пари за лекарствата, а тези – за мляко, мед, яйца да се възстанови детето по-бързо.

Той не си прави сметка, че може да изпадне в голямо бедствие, както отбелязва проф. Балабанов. "За жалост ние не можахме да му се отплатим, нито да му помогнем, когато той по-късно остана без средства", пише в мемоарите си Димитър Катерински, един от председателите на районния комитет на ВМРО. Д-р Страшимир Дочков умира внезапно от менингит през ноември 1936 година.

Преждевременната смърт на видния общественик и деятел д-р Страшимир Дочков потопява Свиленград в дълбока скръб. Гражданите още същата година създават общоградски инициативен комитет за издигне паметник на д-р Страшимир Дочков в знак на благодарност за това, което е направил за всички тях. Необходимите средства са събрани по доброволен начин от признателното население. Няколко месеца по-късно с решение, взето единодушно от общинския съвет, започва реалното изпълнение на проекта. Бюст-паметникът на големия български родолюбец е поставен на видно място в градската градина. Изненадващо за мнозина след  9 септември 1944 година паметникът на д-р Дочков е унищожен. Веднъж хвърлен в река Марица, по-късно изваден и натрошен и отново хвърлен там. Истинските причини за това злодеяние не са ясни и досега. През 70-80-те години лъсва и следващата жестокост спрямо д-р Дочков. Оказва се, че костите му са били извадени по нечие нареждане от гроба и изхвърлени на бунище, недалеч от гробищния парк. Така синът му, живеещ в Пловдив не успява да пренесе костите на баща си в Пловдив, за да бъде заедно със съпругата си - Елена Фотева-Дочкова в другия, може би по-добър свят.

Така завършва житейският път на д-р Страшимир Дочков – изтъкнат медик, общественик и реформатор, пренебрегнал възможността за бързо кариерно развитие в едни от най-реномираните европейски клиники по това време, за да отдаде последните години от живота си на Свиленград. Днес улицата към "МБАЛ"- Свиленград носи името на д-р Страшимир Дочков.

Разказът на Елена Митева - директор на Исторически музей Свиленград може да чуете в прикачения звуков файл: 



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Още от категорията

Балетът "Копелия"- пиршество на костюми, актьорско присъствие и музика

Днес, от 19.00 часа, на сцената на Държавна опера Стара Загора, се вдига завесата за премиерата на великолепния комичен балет "Копелия", по музика на френския композитор Лео Делиб (1836–1891г.) Либретото е написано от Шарл Нюитер и Артур Сен..

публикувано на 29.11.24 в 14:10
Людмила Тонева

Людмила Тонева представя своята „Воля за живот"

Книгата „Воля за живот" на Людмила Тонева ще бъде представена в Стара Загора в рамките на информационната кампания на Сдружение „Самаряни" срещу домашното насилие“. Авторката е сред успелите да се измъкнат от ада на домашното насилие, а в книгата си..

публикувано на 27.11.24 в 16:04

"Милосърдието на Тит" с премиера тази вечер

Фестивалът на оперното и балетното изкуство в Стара Загора продължава с  премиерни  за страната представления.  Тази вечер от  19 часа  Държавна опера Пловдив ще представи  "Милосърдието на Тит" от Волфганг Амадеус Моцарт.  Това е последната,..

публикувано на 27.11.24 в 15:04

В Казанлък започват музикални празници „Петко Стайнов“

От петък до неделя в Казанлък ще се проведат традиционните музикални празници „Петко Стайнов“. Акцент в тазгодишната програма е провеждането на VII-мия Национален хоров фестивал в събота, 30-ти ноември, от 16 ч. в Исторически музей и..

публикувано на 27.11.24 в 13:51
Венцислав Илиев

Представят автобиографичната книга „Слово и дело” на композитора Константин Илиев

Автобиографичната книга „Слово и дело” от Константин Илиев ще бъде представена в рамките на Фестивала за оперно и балетно изкуство в Стара Загора. Събитието е от 17,30 във фоайето на старозагорската опера, а премиерата на книгата е свързана със..

публикувано на 27.11.24 в 10:03

С кръшни хора и много веселба посреща рождения си ден Фолклорна танцова школа „Орисия“

Тази година Фолклорна танцова школа „Орисия“ ще отбележат втория си рожден ден на 29 ноември в Културен център „Стара Загора“ от 18.30 ч. с концерт-спектакъла „Орисани да танцуват“. В него ще вземат участие и Детско-юношески народен хор „Жарава“ с..

публикувано на 26.11.24 в 13:59

"Тиха нощ, свята нощ" претвориха на синдарин “Коледни истории за брас и глас” (видео)

Една от най-известните от всички европейски коледни песни “Тиха нощ, свята нощ” интерпретираха като елегантна зимна пиеса за 5 тромбона и 5 гласа Brass Perspectives BG и Spectrum Vocal Band. Сингълът „Sedhel I Fuin“ е поредното музикално коледно..

публикувано на 26.11.24 в 13:10

Млад учител издаде първата си книга с разкази за селото

Младият учител по български език Кирил Димов от Симеоновград издаде първата си книга с разкази „По селските друми“. Завършил е и политология, в момента  работи като педагогически съветник в ОУ „Иван Вазов“ в родния си град.  Затова тематиката и..

публикувано на 25.11.24 в 17:10

"Среща на изкуствата с усмивка" ще представи изненадващ гост в старозагорската опера

„Среща на изкуствата с усмивка“  предлага Държавна Опера Стара Загора  тази вечер,  в рамките на 54- то издание на Фестивала на оперното и балетното изкуство. Срещата ще се състои от 17:30 ч., във фоайето на Операта.  Съпътстващото фестивално..

публикувано на 25.11.24 в 15:28

Почитаме св. Климент Охридски

На 25 ноември честваме паметта на св. Климент Охридски - учен, автор, един от последователите на св. св. Кирил и Методий, първи епископ, проповядвал на старобългарски език. Православната църква го тачи като един от светите Седмочисленици. Свети Климент..

публикувано на 25.11.24 в 07:05