Православната църква отбелязва Симеоновден. Християнският празник е в чест на св. Симеон Стълпник и неговата майка Св. Марта. С него се полага началото на църковната Нова година. Днес е летният Симеоновден, а зимният е на 3 февруари. Зимният Симеоновден обозначава прехода от зима към пролет, а летният – от лято към есен. Българите наричат празника още „Симеон брульо“, защото тогава започва бруленето на орехи. В Родопите наричат деня „Устина“ и го почитат, за да не ги нападат вълци и мечки.

На Симеоновден се правят прогнози и за времето – каквото е в този ден, такова ще е и през януари. Ако видят, че на този ден кучето лежи свито на кълбо, казват, че зимата ще подрани и ще бъде много студена. Според народните вярвания днес не се дава назаем и не се изнася нищо от къщата, за да не “излезе” берекетът от дома. На този ден жените замесват пшенично тесто и правят питки, с които захранват ритуално воловете и биволите, с които ще се орат нивите. Приготвят се и малки кравайчета, които се нанизват на рогата им. Докато не се върне стопанинът от полето, в дома не се пали огън, за да се предпазят от огън нивите. Не се пере и не се простира, за да не поникнат празни житните класове. С вълна не се работи, за да не нападат вълци стадата. Гледа се кой ще дойде пръв в къщата. Ако полазникът е добър и богат, ще има благополучие през годината. Орачът гледа кого ще срещне най-напред по пътя си. Ако види бременна невеста или жена с „пълни ръце”, вярва, че реколтата ще е плодовита. Не се кладе огън, докато не се върне орачът, за да се предпазят посевите от пожари.

На този ден имен ден празнуват: Симеон, Симеона, Симон, Симона, Симо, Сима, Симана, Мона, Марта.