Уникална находка, намерена край варненско село наскоро показва, герба на Второто българско царство от времето на цар Иван Шишман. Върху малката триъгълна пластинка, с дупка за окачване на воинска амуниция, са изобразени три лъва един над друг.Те са в ход, обърнати надясно, гледащи към зрителя, т.нар. "леопардов тип". Доводите в полза на твърдението, че тази пластинка изобразява герба на България през 14-ти век са свързани със сведенията на арабски пътешественик, преминал през столицата Търново. В разказа си  той наред с красивите църкви и златните им кубета описва и герба върху щитовете на царската стража и накрая е оставил и една много добре запазена рисунка на трите лъва от щитовете на стражите. "Това е  единственото досега открито материално изображение на герба на цар Иван Шишман у нас. Потвърждение, че това е хералдическият герб на България по това време се съдържа и в западни гербовници - предимно немски сборници с гербове на държави и знатни фамилии от 15-ти век. Многократно в тях гербът на кайзера на тогавашна България, както е наименованието на владетел на немски, е изобразяван по този начин с три лъва, обърнати надясно.", поясни археологът проф. Николай Овчаров.  Днес трите лъва красят герба на Велико Търново, който е одобрен от Пенчо Кубадински през 1976 г. През периода, преди завоеванието от османските турци, наред с трите лъва, другият герб на средновековна България е бил с изправен разярен лъв, който е герб на страната ни и досега.. Вероятно той е личният герб на цар Иван Шишман, сечен върху сребърните монети след 1 385 г. -  неговото име от едната страна и с разярения изпаревн лъв  от другата.  Лъвът е бил предпочитано животно, символ на държавността от много държави. Например хералдическите сборници показват, че и Дания има подобен герб, германския град Брауншвайг също. На скептиците, че това е  българският герб от късното средновековие, ученият отговаря с въпрос. "При положение, че тази пластинка е намерена на 30 км. от Варна в района на най-ожесточените сражения между войската на цар Иван Шишман и османските пълчища начело с великия везир Али паша през 1 388 г., трябва ли  да ходим на повече от 3500 км до британския остров, който  също има за герб трите лъва, които красят фанелките на английските футолисти и днес?  Да предположим, че е от времето на похода на Амедей Савойски през 1 366 г.. Но в неговата войска не е имало английски кръстоносци.  В армията на унгарския  пълководец Януш Хуняди и полско-унгарския крал Владислав Трети Ягело през 1444 г. е имало малък английски отряд. Но не е логично той да е стиггнал толкова далеч на юг - на 30 км. от Варна, след като християнските войски отстъпват след разгрома си на север, към свободна Влахия.", разсъждава ученият. 

"Като  български архелог и историк е логично да поддържам тази хипотеза, след като се осланям на мястото, на което е намерен този паметник - че е принадлежал на български военачалник. Находката  бе предадена на археологическия музей във Варна. ", обобщи проф. Овчаров. Последната интересна находка от неговите проучвания на крепостта Мисионис край Търговище е красив сребърен пръстен с малка кухина с дупчица. "Пръстенът е близнак на "бронзовия пръстен-убиец" от  крепостта Калиакра, намерен и наречен така от доц. д-р Бони Петрунова  през 2013 г.. Пръстенът е наречен така, защото през дупчицата се е изсипмвала отровата от малката кухина в чашата на враговете през този толкова интересен за нас 14-ти век, когато е краят на Второто българско царство", разказа още проф. Овчаров.  Продължават разкопките на Перперикон, и на крепостта Мисионис, а от вчера  неговият екип е започнал работа на крепостта край Свищов.  

Цялото интервю с проф. Николай Овчаров чуйте в звуковия файл

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• Интервю на Кристина Русева с проф. Николай Овчаров

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

  .