Българско национално радио © 2022 Всички права са запазени

In memoriam

Напусна ни изтъкнатият етнохореолог проф. Анна Илиева

Разделяме се с един от най-значимите танцови етнолози на ХХ век

4
Проф. д.изк. Анна Илиева (1933-2021)
Снимка: Мартин Кейниг

На 88-годишна възраст ни напусна видният български учен хореолог-музиковед, изследовател на фолклорния танц - проф. д.изк. Анна Илиева.

Нейното име е свързано с научната проблематика за танците, с развитието на хореоложката наука у нас и в чужбина. Учен с международен авторитет и признание, с изключителни заслуги за утвърждаването на научната дисциплина етнохореология.

Достоен наследник на Райна Кацарова в изследването на танцовата култура, Анна Илиева документира стотици народни танци, обичаи с музика и танц, събори на народното творчество. Участва в подготовката и организирането на националния събор в Копривщица от първото му издание през 1965 г. до 2010-та. Започва научна работа като асистентка на Кацарова в тогавашния Институт за музика при БАН (нейна е заслугата за изграждането и попълването на танцовия архив), била е дългогодишен ръководител на секция „Етномузикология и етнохореология“ към Института за фолклор при БАН (днес ИЕФЕМ). От 1972 г. е член на международната изследователска група по етнохореология към ЮНЕСКО, където участва в разработването на международен терминологичен апарат за анализ на народните танци, приет като официален документ.

Проф. Анна Илиева и д-р Радка Братанова (вдясно) журират на националния събор в Копривщица, 2005 г. Снимка: Мирослав Василев

Фундаментални за българската етнология и фолклористика са монографиите "Народни танци от Средногорието", "Български женски обреден танц", "Типология на архаичните пластове в българския песенен и танцов фолклор", "Теория и анализ на фолклорния танц" (първи и единствен труд в българската наука върху танцовото формообразуване), "Мъжки календарни обредни танци" (в съавт. с А. Щърбанова), огромен брой студии, статии, доклади, сред които "Народният танц в Югозападна България (по въпроса за стила)", "Танцът на маската", "Бавните хора в българската фолклорна обредност", "Българският танцов фолклор в постановките на държавните ансамбли" и мн. др. Съвместно с нейната дъщеря доц. д-р Анна Щърбанова, също виден етнохореолог, осъществяват поредицата "Български танцов календар" за БНР и сп. "Музикални хоризонти".

„Анна Илиева не се затвори само в полето на науката. Тя отправи взор и към самодейното изкуство, което в България бе повсеместно разпространено в различните му форми. Удивлявал съм се на нейните анализи на сценично представени народни танци и обичаи. Много от този род публикации остават затворени в стари издания, но те и сега имат огромна познавателна стойност. Например „Сватбарски хора и игри“ – единствено, уникално представяне на най-същностните моменти от сватбата, при които танците и музиката се разстилат във времето като истинска народна опера“, пише акад. Николай Кауфман.

Безспорна е заслугата на Анна Илиева за отделянето на двете големи движения в съвременната ни култура – съборите за народно творчество и фестивалите на художествената самодейност. Тя самата казва: „Беше една голяма борба – как да поддържаме фолклора. Борба между защитниците на автентичния фолклор и тези, които го пригаждаха за сцена“.

Копривщица 2005: Традиционно танцуване, група за изворен фолклор от гр. Баня, Карловско. Снимка: Георги Стоянов

В последното интервю за сп. „Български фолклор“ (2015) Илиева подчертава: „От всичко имам поглед, но обредността винаги особено много ме е интересувала. Пред очите ми безвъзвратно изчезна обредният стил на пеене и игра, стилът – което е силата на фолклорния танц. Сега жените скачат и замятат крак по същия начин като мъжете. Вече никой не се запитва, не знае, и не мисли, че мъжката игра носи един смисъл, женската има друг смисъл – това е, което даваше стила. И този дълбок, скрит смисъл даваше неповторимата сила на обредния танц. Духовността се смени. Има неща, за които времето си казва думата... И сцената определено влияеше на това. Ние искахме повече да се запази старото, докато може поне. Да не е изкуствено, насилствено, от невежество, а колкото може да го съхраним. Една жива духовна култура – докато можеш, я крепи!“

За изключителния й принос за развитието на българската етнохореология и фолклористика проф. Анна Илиева е удостоена с най-високото академично отличие на БАН – почетния знак „Марин Дринов“ на лента (2005), носител е на наградата „Златна муза“ за изследователска дейност в областта на хореографията от Асоциацията на хореографите в България (2017).


Високите научноизследователски достижения в полето на танцовата етнология и антропология, поставят името на Анна Илиева сред най-значимите етнохореолози на ХХ век. Написаното от нея проправи път към знанието за фолклорното наследство на поколения изследователи и остави трайни, незаличими следи в българската хуманитаристика и култура.

С уважение и признателност! Поклон пред паметта Ви, професор Илиева!

Гласът на Анна Илиева можете да чуете в звуковия файл. Записът е осъществен на VII международен симпозиум по проблемите на фолклора (1985) и се съхранява в Златния фонд на БНР.

Опелото ще се отслужи на 12 декември (неделя) от 13.00 часа в столичния храм „Св. София“, а погребението ще се състои от 15.00 часа на Централните софийски гробища.

Галерия

Още от категорията

На корицата: Райна Кацарова записва 65-годишния гайдар Фалю Васильов Цвятков от Калофер, 1951 г.

"С хоро и песен, с перо и слово": Две мултимедийни издания за етномузиколога Райна Кацарова

"Райна Кацарова е явление в нашата наука. Наричам я "майка на българската етномузикология". Постарали сме се да съберем всичко, за да видим в една моментна звукова снимка положението на българската традиция във всички фолклорно-диалектни области и в..

публикувано на 26.01.22 в 19:27

Премиера на книгата “Изпепелена младост” в Дряново

Днес от 17.30 часа в град Дряново ще се състои представянето на книгата „Изпепелена младост“. Нейни автори са Митьо Делчев и Пейо Делчев. Събитието ще се проведе в залата за временни изложби в експозиция „Колю Фичето“ на Исторически музей – Дряново...

публикувано на 25.01.22 в 15:59
Милен Алагенски

Откриват изложба на млади таланти в Стара Загора

Днес от 18.00 часа в старозагорската галерия „Байер" ще бъде открита двадесет и третата младежка художествена изложба. В нея ще бъдат включени 96 творби на 38 млади автори на възраст от 15 до 35 години. „Тази година преобладават живописните и графичните..

публикувано на 20.01.22 в 14:23

"Робинзон Крузо" е новото премиерно заглавие на старозагорската опера

Романът на Даниел Дефо "Приключенията на Робинзон Крузо" може да се счита за едно от най-известните творби в европейската литература.  На 22 януари /събота/ от 16:00 часа на сцената на  Държавна опера-Стара Загора ще се състои премиерата на мюзикъла за..

публикувано на 19.01.22 в 17:30

Художествената галерия в Нова Загора представя фотоизложба на Игнасио Визосо

Фотоизложбата на испанеца Игнасио Визосо се открива днес в Художествена галерия „Руси Карабиберов“ в Нова Загора. 33 творби показва фотографът и всички те ще останат във фонда на културната институция, сподели директорът на галерията Иван Стоянов...

публикувано на 18.01.22 в 09:24

Група Хоризонт изпратиха 2021г с концертен албум, а през тази година готвят нов студиен проект

Изпратихме 2021г, но за група Хоризонт тя беше специална с издаването на лимитиран концертен албум, а 2022г. започнаха със създаването на песни за нов студиен албум. "Липсата на срещите с публиката провокираха издаването на концертния албум. Той включва..

публикувано на 16.01.22 в 13:45
Недко Боянов

NFT – нов тласък за изкуството в дигиталния свят

Бизнесът с незамeними токени, или по-известен като NFT (Non-fungible token), набира огромна скорост през последните месеци. Технологията се базира на блокчейн мрежата на Еthereum, втората най-голяма криптовалута след Bitcoin.  Най-общо представлява..

публикувано на 14.01.22 в 09:15

Стартира проект "Интерактивен екскурзовод в музея на Яворов"

Клуб „Отворено общество“ в партньорство с Къща музей “Яворов“ стартират проект „Интерактивен екскурзовод в музея на Яворов“. Проектът цели да  създаде нов творчески продукт, модерен прочит на наследеното творчество и разбирането за значимостта на..

публикувано на 12.01.22 в 15:45

Спектакъл по Агата Кристи е първата премиера на театъра за новата година

На 11 януари на сцената на Драматичен театър „Гео Милев“ Стара Загора от 19 часа, ще се състои първата премиера за 2022 година. Спектакълът е „Трите изстрела“ от Агата Кристи, режисурата е дело на Невена Митева, сценографията и костюмите на Мария..

публикувано на 11.01.22 в 09:00
Кадър от видеото на следващата песен в

Още звездни изненади и филхармонични концерти в страната предвижда проектът „Пеещи артисти“

14 песни в изпълнение на различни български артисти бяха издадени за две години в рамките проекта „Пеещи артисти“. Златната колекция включи актьори, музикални артисти и изпълнители. Герасим Георгиев – Геро с Людмила Сланева-Локо, Симеон Владов,..

публикувано на 05.01.22 в 16:59
Подкасти от БНР