На 88-годишна възраст ни напусна видният български учен хореолог-музиковед, изследовател на фолклорния танц - проф. д.изк. Анна Илиева.
Нейното име е свързано с научната проблематика за танците, с развитието на хореоложката наука у нас и в чужбина. Учен с международен авторитет и признание, с изключителни заслуги за утвърждаването на научната дисциплина етнохореология.
Достоен наследник на Райна Кацарова в изследването на танцовата култура, Анна Илиева документира стотици народни танци, обичаи с музика и танц, събори на народното творчество. Участва в подготовката и организирането на националния събор в Копривщица от първото му издание през 1965 г. до 2010-та. Започва научна работа като асистентка на Кацарова в тогавашния Институт за музика при БАН (нейна е заслугата за изграждането и попълването на танцовия архив), била е дългогодишен ръководител на секция „Етномузикология и етнохореология“ към Института за фолклор при БАН (днес ИЕФЕМ). От 1972 г. е член на международната изследователска група по етнохореология към ЮНЕСКО, където участва в разработването на международен терминологичен апарат за анализ на народните танци, приет като официален документ.
Фундаментални за българската етнология и фолклористика са монографиите "Народни танци от Средногорието", "Български женски обреден танц", "Типология на архаичните пластове в българския песенен и танцов фолклор", "Теория и анализ на фолклорния танц" (първи и единствен труд в българската наука върху танцовото формообразуване), "Мъжки календарни обредни танци" (в съавт. с А. Щърбанова), огромен брой студии, статии, доклади, сред които "Народният танц в Югозападна България (по въпроса за стила)", "Танцът на маската", "Бавните хора в българската фолклорна обредност", "Българският танцов фолклор в постановките на държавните ансамбли" и мн. др. Съвместно с нейната дъщеря доц. д-р Анна Щърбанова, също виден етнохореолог, осъществяват поредицата "Български танцов календар" за БНР и сп. "Музикални хоризонти".
„Анна Илиева не се затвори само в полето на науката. Тя отправи взор и към самодейното изкуство, което в България бе повсеместно разпространено в различните му форми. Удивлявал съм се на нейните анализи на сценично представени народни танци и обичаи. Много от този род публикации остават затворени в стари издания, но те и сега имат огромна познавателна стойност. Например „Сватбарски хора и игри“ – единствено, уникално представяне на най-същностните моменти от сватбата, при които танците и музиката се разстилат във времето като истинска народна опера“, пише акад. Николай Кауфман.
Безспорна е заслугата на Анна Илиева за отделянето на двете големи движения в съвременната ни култура – съборите за народно творчество и фестивалите на художествената самодейност. Тя самата казва: „Беше една голяма борба – как да поддържаме фолклора. Борба между защитниците на автентичния фолклор и тези, които го пригаждаха за сцена“.
В последното интервю за сп. „Български фолклор“ (2015) Илиева подчертава: „От всичко имам поглед, но обредността винаги особено много ме е интересувала. Пред очите ми безвъзвратно изчезна обредният стил на пеене и игра, стилът – което е силата на фолклорния танц. Сега жените скачат и замятат крак по същия начин като мъжете. Вече никой не се запитва, не знае, и не мисли, че мъжката игра носи един смисъл, женската има друг смисъл – това е, което даваше стила. И този дълбок, скрит смисъл даваше неповторимата сила на обредния танц. Духовността се смени. Има неща, за които времето си казва думата... И сцената определено влияеше на това. Ние искахме повече да се запази старото, докато може поне. Да не е изкуствено, насилствено, от невежество, а колкото може да го съхраним. Една жива духовна култура – докато можеш, я крепи!“
За изключителния й принос за развитието на българската етнохореология и фолклористика проф. Анна Илиева е удостоена с най-високото академично отличие на БАН – почетния знак „Марин Дринов“ на лента (2005), носител е на наградата „Златна муза“ за изследователска дейност в областта на хореографията от Асоциацията на хореографите в България (2017).
Високите научноизследователски достижения в полето на танцовата етнология и антропология, поставят името на Анна Илиева сред най-значимите етнохореолози на ХХ век. Написаното от нея проправи път към знанието за фолклорното наследство на поколения изследователи и остави трайни, незаличими следи в българската хуманитаристика и култура.
С уважение и признателност! Поклон пред паметта Ви, професор Илиева!
Гласът на Анна Илиева можете да чуете в звуковия файл. Записът е осъществен на VII международен симпозиум по проблемите на фолклора (1985) и се съхранява в Златния фонд на БНР.
Опелото ще се отслужи на 12 декември (неделя) от 13.00 часа в столичния храм „Св. София“, а погребението ще се състои от 15.00 часа на Централните софийски гробища.
Сгушен в лоното на Източна Стара Планина, котленският парк „Изворите“ ще посрещне около 15 000 гости на фестивала на етносите, багрите и котленския килим в дните 26, 27 и 28 юли , информира за Радио Стара Загора кметът на община Котел - Коста..
40 години на сцена, 60 години в живота и премиера на „Дон Кихот и Дон Санчо“. Поне три повода за среща с актьора Ивелин Керанов, въпреки че всяка среща с него е повод и смисъл. За разговор, за усмивка, за размисъл. Премиерата на „Дон Кихот и Дон..
На 25 юли (четвъртък) 2024 година, от 18:00 часа, в Западната зала на Художествена галерия – Стара Загора ще бъде открита изложбата „Щрихи и състояния”, представяща живота и творчеството на родения в Стара Загора първи български академично школуван гравьор..
Завърши изпълнението на проект „Създаване на дигитален хъб Чудомир“, който беше представен пред посетители в петъчния ден. Дигитализирани са 121 бележника, с обем над 5000 страници. От тях 62 броя са достъпни за работа на място в дигиталния хъб и..
Остава само ден до премиерата на най-новото заглавие в афиша на Държавна опера Стара Загора - "Ромео и Жулиета". В четирите поредни вечери на 19, 20, 21 и 22 юли, всички почитатели на оперното и балетно изкуство ще могат да гледат мащабната и красива..
От 19 до 21 юли ще се проведе деветото издание на " Узана Поляна фест ", отново при вход свободен. Тази година най-големият еко фестивал в България предлага още по-разнообразна програма на своите посетители. П риключения, артистични изпълнения, еко..
В четири поредни вечери в края на тази седмица и началото на следващата Държавна опера Стара Загора ще представи на сцената на Античния форум „Августа Траяна” най-новата си мащабна, красива и зрелищна продукция на мюзикъла „Ромео и Жулиета” по..
На 17 юли 1960 година в Стара Загора е представена първата постоянна експозиция на Градската художествена галерия. Историята й започва с идеята на Атанас Кожухаров за създаване на колекция от картини към археологическото дружество „Августа Траяна”, през..
Община Стара Загора, Кметство Старозагорски бани, Съюз на Тракийските дружества в България, Тракийско дружество „Одринска епопея“ – Стара Загора и НЧ „Христо Ботев 1952“ Старозагорски бани Ви канят на Осемнадесети Национален тракийски фолклорен събор..
Представлението „ Дон Кихот и Дон Санчо “ на режисьора Юрий Дачев е по мотиви от романа “ Дон Кихот де Ла Манча ” от Мигел де СЕРВАНТЕС . След “Нощно слънце” (2019), това е второ заглавие, което Юрий Дачев поставя в Драматичен театър „Гео..
Студио на Радио Стара Загора
Телефон на слушателя
тел. 042 616440
Email: efir@radio-sz.net
Нюзрум на Радио Стара Загора
тел./факс 042 604227
Email: rsz@radio-sz.net
Рекламен отдел
тел. 042 616431, 042 616432
Email: reklama@radio-sz.net