На 88-годишна възраст ни напусна видният български учен хореолог-музиковед, изследовател на фолклорния танц - проф. д.изк. Анна Илиева.
Нейното име е свързано с научната проблематика за танците, с развитието на хореоложката наука у нас и в чужбина. Учен с международен авторитет и признание, с изключителни заслуги за утвърждаването на научната дисциплина етнохореология.
Достоен наследник на Райна Кацарова в изследването на танцовата култура, Анна Илиева документира стотици народни танци, обичаи с музика и танц, събори на народното творчество. Участва в подготовката и организирането на националния събор в Копривщица от първото му издание през 1965 г. до 2010-та. Започва научна работа като асистентка на Кацарова в тогавашния Институт за музика при БАН (нейна е заслугата за изграждането и попълването на танцовия архив), била е дългогодишен ръководител на секция „Етномузикология и етнохореология“ към Института за фолклор при БАН (днес ИЕФЕМ). От 1972 г. е член на международната изследователска група по етнохореология към ЮНЕСКО, където участва в разработването на международен терминологичен апарат за анализ на народните танци, приет като официален документ.
Фундаментални за българската етнология и фолклористика са монографиите "Народни танци от Средногорието", "Български женски обреден танц", "Типология на архаичните пластове в българския песенен и танцов фолклор", "Теория и анализ на фолклорния танц" (първи и единствен труд в българската наука върху танцовото формообразуване), "Мъжки календарни обредни танци" (в съавт. с А. Щърбанова), огромен брой студии, статии, доклади, сред които "Народният танц в Югозападна България (по въпроса за стила)", "Танцът на маската", "Бавните хора в българската фолклорна обредност", "Българският танцов фолклор в постановките на държавните ансамбли" и мн. др. Съвместно с нейната дъщеря доц. д-р Анна Щърбанова, също виден етнохореолог, осъществяват поредицата "Български танцов календар" за БНР и сп. "Музикални хоризонти".
„Анна Илиева не се затвори само в полето на науката. Тя отправи взор и към самодейното изкуство, което в България бе повсеместно разпространено в различните му форми. Удивлявал съм се на нейните анализи на сценично представени народни танци и обичаи. Много от този род публикации остават затворени в стари издания, но те и сега имат огромна познавателна стойност. Например „Сватбарски хора и игри“ – единствено, уникално представяне на най-същностните моменти от сватбата, при които танците и музиката се разстилат във времето като истинска народна опера“, пише акад. Николай Кауфман.
Безспорна е заслугата на Анна Илиева за отделянето на двете големи движения в съвременната ни култура – съборите за народно творчество и фестивалите на художествената самодейност. Тя самата казва: „Беше една голяма борба – как да поддържаме фолклора. Борба между защитниците на автентичния фолклор и тези, които го пригаждаха за сцена“.
В последното интервю за сп. „Български фолклор“ (2015) Илиева подчертава: „От всичко имам поглед, но обредността винаги особено много ме е интересувала. Пред очите ми безвъзвратно изчезна обредният стил на пеене и игра, стилът – което е силата на фолклорния танц. Сега жените скачат и замятат крак по същия начин като мъжете. Вече никой не се запитва, не знае, и не мисли, че мъжката игра носи един смисъл, женската има друг смисъл – това е, което даваше стила. И този дълбок, скрит смисъл даваше неповторимата сила на обредния танц. Духовността се смени. Има неща, за които времето си казва думата... И сцената определено влияеше на това. Ние искахме повече да се запази старото, докато може поне. Да не е изкуствено, насилствено, от невежество, а колкото може да го съхраним. Една жива духовна култура – докато можеш, я крепи!“
За изключителния й принос за развитието на българската етнохореология и фолклористика проф. Анна Илиева е удостоена с най-високото академично отличие на БАН – почетния знак „Марин Дринов“ на лента (2005), носител е на наградата „Златна муза“ за изследователска дейност в областта на хореографията от Асоциацията на хореографите в България (2017).
Високите научноизследователски достижения в полето на танцовата етнология и антропология, поставят името на Анна Илиева сред най-значимите етнохореолози на ХХ век. Написаното от нея проправи път към знанието за фолклорното наследство на поколения изследователи и остави трайни, незаличими следи в българската хуманитаристика и култура.
С уважение и признателност! Поклон пред паметта Ви, професор Илиева!
Гласът на Анна Илиева можете да чуете в звуковия файл. Записът е осъществен на VII международен симпозиум по проблемите на фолклора (1985) и се съхранява в Златния фонд на БНР.
Опелото ще се отслужи на 12 декември (неделя) от 13.00 часа в столичния храм „Св. София“, а погребението ще се състои от 15.00 часа на Централните софийски гробища.
Борислав /Боби/ Иванчев е музикант подвластен на магията на радиото. Неговият първи авторски сингъл "Изваяни" успешно пътешества в ефира събирайки одобрението на слушателите. "Тази песен е послание." В предаването "60 минути повече" роденият през..
Световният ден на книгата и авторското право ще бъде отбелязан с богата литературна програма в Стара Загора. Празникът на книгата в града на поетите ще се проведе от 10 до 16 часа с 19-то издание на Маратон на четенето в Културен център Стара..
За седма поредна година Български център за нестопанско право (БЦНП) организира националният конкурс "Граждански будилник". Темата тази година е “Активизъм в действие: силата да спасим градската природа". Участие могат да вземат кандидати над 14..
Най-новата песен от музикалния проект „Пеещи артисти“ се казва „Силвия“ и е кавър на песента „Предчувствие за стих“ на братя Аргирови от 1983г. Песента се изпълнява от дамския квартет Албена Михова, Милица Божинова, Петя Дикова и Жаклин Таракчи...
Танцьори от цяла Европа се съревноваваха три дни по време на Международен фестивал "Вълшебен свят" . Той се проведе за детнадесети пореден път в Хасково. Участниците показаха своя талант паралелно на две сцени и бяха оценявани от жури също с международно..
Поредното издание на националния театрален конкурс „Този свят е и мой“ ще се състои в Ямбол на 10 май. Творческата изява е за деца и ученици от първи до 12 клас, които имат афинитет към театъра и сцената. Заявки за участие се приемат до 8 май, съобщиха..
Смесеният хор „Петко Стайнов” (при Народно читалище „Искра-1860”) от град Казанлък с диригент Младен Станев се завърна след успешно участие в Международния музикален фестивал и хоров конкурс „Микеланджело Буонароти“, който се провежда ежегодно в града..
Първият по рода си проект, написан и нарисуван на ръка от обичания детски писател Никола Райков засега отчита впечатляващ успех. Само за седмица обявените 850 бройки, необходими за да се издаде първи тираж, бяха заявени от нетърпеливите читатели...
На 20 и 21 април старозагорци и гости на града ще могат да се насладят на ритъма на народната музика в изпълнението на талантливите деца от XXIV Национален детски музикално-фолклорен конкурс „Орфеево изворче", съобщвата от пресцентъра на община Стара..
Днес, от 19.00 часа, на сцената на Държавна опера Стара Загора може да гледате операта "Мадам Бътерфлай" от Джакомо Пучини. Сюжетът на шестата си опера композиторът открива в Лондон. По време на престоя си в английската столица Пучини гледа едноактната..
Студио на Радио Стара Загора
Телефон на слушателя
тел. 042 616440
Email: efir@radio-sz.net
Нюзрум на Радио Стара Загора
тел./факс 042 604227
Email: rsz@radio-sz.net
Рекламен отдел
тел. 042 616431, 042 616432
Email: reklama@radio-sz.net