На входа на градската библиотека в Свиленград днес ще бъде открита паметна плоча на щаба, разработил плана и издал заповедта за атаката на Одринската крепост. Според свиленградчани: няма по-подходящо място за поставянето на възпоменателния знак от библиотеката и в близост до паметника на ген. Никола Иванов. 

 Библиотеката е издигната на мястото на някогашния конак, в който се е настанил щаба на българската армия след победната битка при вр. Курт кале, днешния вр. Шейновец. След  обявяването на Балканската война от цар Фердинад в  Стара Загора, щабът се премества в Симеоновград. "След освобождаването на Свиленград след победата на българските войници над турската армейска част в тази част на Тракийския фронт  при  вр.Шейновец,  щабът на Втора българска армия се настанява в конака в Свиленград, начело с ген. Никола Иванов. Той е в основата на разработения план за щурма, обсадата и превземането на считаната за непревземаема дотогава Одринска крепост.", разказва Петър Марков, председател на Съюза на офицерите и сержантите в Свиленград.

  "Отбранителната фортификационна система е замислена и осъществена под ръководството на германски военни инженери и включвала много огледала, които помагали на отбраняващите се да следят ситуацията по външната и вътрешната отбранителна линия." За това в "Лудия полк", в който воювали най-смелите и храбри българи се обличат в черни дрехи за да неутрализират огледалата и атакуват през нощта", разказва събеседникът.

  Западните специалисти определят Одринската крепост като една от най-укрепените в Европа, която може да бъде превзета само след дългомесечна обсада.  " Мехмед Шукри паша ръководи отбраната, начело на  59 600 души и разполага с 524 оръдия, над 130 000 снаряда, над 12 милиона патрона, 1 привързан балон и 10 прожектора за наблюдение на позицията. Теснолинейна железопътна линия достига до всички отбранителни сектори и дава възможност за маневри с резервите. Българската армия се готви да овладее крепостта с нощна атака за две денонощия. При подготовката на войските за атака, освен командващия 2-ра българска армия генерал-лейтенант Никола Иванов се проявява и нейният главен организатор, началникът на Източния сектор генерал-майор Георги Вазов.", припомня данни на Военно-историческия музей Петър Марков.

Одринската операция започва на 11 март 1913 г. В продължение на  две денонощия Втора армия овладява предната турска позиция и пробива главната фортова линия / през второто денонощие/. На 13 март 1913 г., след неудържима атака  "на нож" и масиран артилерийски огън най-силната крепост в Източна Тракия е превзета. Комендантът на крепостта Мехмед Шукри паша и целият гарнизон се предават. Негови са думите: „… на вашата армия никаква крепост не може да противостои.”  Героизмът на българските войници се крие в убедеността им, че защитават българска земя и се борят за освобождението на своите братя и сестри  - българите от Одринска Тракия. Победата е извоювана с цената на 16 304 убити, ранени и безследно изчезнали български воини.

На 17 май 1913 г. се подписва Лондонският мирен договор. Лозунгът „Балканите на балканските страни” е осъществен. Освободени са Пиринският край, Родопската област и Странджанският район. България дава най-големи загуби – над 85 000 души, Сърбия – 31 000, Черна гора – 16 000 и Гърция – 5000 души.

  В звуковия файл чуйте интервюто с Петър Марков, председател на Съюза на офицерите и сержантите в Свиленград.