Бранко Николов използва средствата на дигиталната ни реалност, за да запише миналото, което се разпада пред очите ни. Процепите на неговите стрехи ни препращат неусетно към „празните“ стаи на Емануела Ковач. С техниката на сухата игла тя търси какво е имало в тези празни стаи – отпечатък от тяло, което е изчезнало, следи от дом, любов и взаимност. „Записките“ в дълбок печат на Васил Колев – Vassilio ни разкриват следите от човека в човека, останал без глас. В цветните графики на Веселин Дамянов – Вес откриваме способността му да се надсмива над собственото ни съвремие. А когато отвърнем поглед от съвремието, можем да се върнем към архетипните представи – към изгрева в „Еньовден“ на Людмил Георгиев. Между цвета и абстракцията, той ни провокира да пристъпим в неговите градини на земни удоволствия, в които навярно всеки би намерил своето убежище.

Изложбата ще остане в Художествена галерия - Казанлък до 10 септември 2023 година.