Преди 138 години на 6 септември  една малка държава намира сили и дързост да възстане срещу света и Великите сили.  Част от тази държава – Източна Румелия обявява отцепването си от пределите на Османската империя. И става част от територията на Княжество България. Съединението на Княжество България и Източна Румелия, а по-късно и обявяването на Независимостта са едни от най-смелите стъпки на младата българска държава. Които разбира се, не се разминават без война – но това  е тема на друга история. 

На днешния ден и Стара Загора ще поднесе венци и цветя и ще си спомни за Съединението. Ще го направим и ние – ще ви разкажем за едно старозагорско знаме, останало в историята като старозагорското знаме на Съединението. 

Берлинският договор разделя България на север и на юг от Балкана. Земите на юг от Стара планина остават в пределите на турската империя. Съгласно договора, Източна Румелия има известна автономност – управлява се от генерал губернатор, назначаван от султана.  Но няма право на армия. Позволена е само милиция – която да охранява и да съблюдава за спазването на обществения ред.  

"А там, в сърцето на Източна Румелия остава и изпепелената от боевете в Освободителната война Стара Загора. Чийто жители твърде кратко се радват на току-що извоюваната свобода", разказва Райна Антонова, главен уредник отдел "Нова история" в Регионалния исторически музей . 

" Старозагорци, а и будни и прогресивни люде от цялата Източна Румелия съвсем нямат намерение да оставят нещата в това положение. Още повече че, според слуховете, Султанът възнамерява да концентрира в Източна Румелия сериозно количество войска, която да охранява границите с Княжество България. Затова и се създават гимнастически дружества - в тях се записват мъже на възраст над 20 до 45 години. Тези дружества обаче съвсем не са гимнастически - техните членове се учат да боравят с оръжие...", разказва още Райна Антонова.  

Жените на гимнастиците от Стара Загора пък решават да извезат знаме. И го правят - под него членовете на Гимнастическото дружество провеждат маршировки, за тях то е първата светиня в следосвобожденска България. 

Три или четири месеца по-късно става ясно, че Падишахът няма намерение да изпраща в Източна Румелия войска, затова и гимнастическите дружества се разпускат. 

Знамето на Старозагорското е прибрано и съхранено в храма "Свети Димитър". За да се появи в навечерието на обявяването на Съединението на Княжество България с Източна Румелия. За което тогавашният областен управител Атанас Илиев  е известен по телеграфа, но е предупреден да пази тайната с цената на главата си.

 И тъкмо заради запазената тайна около Съединението, придвижването на знамето от църквата "Свети Димитър" до центъра на Стара Загора насмалко не става повод за бунт - защото милиционерската част, натоварена с тази задача, не знаела защо е получила заповед да извади светинята. Убедени, че ще трябва да се закълнат във вярност пред Султана, натоварените с отговорната задача да донесат в центъра на Стара Загора байрака вземат решението да вдигнат бунт. Само фактът, че малко преди това префектът Атанас Илиев обявява че Източна Румелия и Княжество България са вече едно, заменя първоначалните бунтовнически намерения с голяма радост. 

6 септември за старозагорци 1885 година е  като втори  Великден - цяла седмица жителите на града се поздавяват помежду си с  "честито Съединение", разказва още Райна Антонова. 

Днес знамето на гимнастическото дружество се пази във Националния военно исторически музей. 

А повече за него и за паметните събития преди 138 години ще чуете в прикачения файл