Преди 138 години на 6 септември една малка държава намира сили и дързост да възстане срещу света и Великите сили. Част от тази държава – Източна Румелия обявява отцепването си от пределите на Османската империя. И става част от територията на Княжество България. Съединението на Княжество България и Източна Румелия, а по-късно и обявяването на Независимостта са едни от най-смелите стъпки на младата българска държава. Които разбира се, не се разминават без война – но това е тема на друга история.
На днешния ден и Стара Загора ще поднесе венци и цветя и ще си спомни за Съединението. Ще го направим и ние – ще ви разкажем за едно старозагорско знаме, останало в историята като старозагорското знаме на Съединението.
Берлинският договор разделя България на север и на юг от Балкана. Земите на юг от Стара планина остават в пределите на турската империя. Съгласно договора, Източна Румелия има известна автономност – управлява се от генерал губернатор, назначаван от султана. Но няма право на армия. Позволена е само милиция – която да охранява и да съблюдава за спазването на обществения ред.
"А там, в сърцето на Източна Румелия остава и изпепелената от боевете в Освободителната война Стара Загора. Чийто жители твърде кратко се радват на току-що извоюваната свобода", разказва Райна Антонова, главен уредник отдел "Нова история" в Регионалния исторически музей .
" Старозагорци, а и будни и прогресивни люде от цялата Източна Румелия съвсем нямат намерение да оставят нещата в това положение. Още повече че, според слуховете, Султанът възнамерява да концентрира в Източна Румелия сериозно количество войска, която да охранява границите с Княжество България. Затова и се създават гимнастически дружества - в тях се записват мъже на възраст над 20 до 45 години. Тези дружества обаче съвсем не са гимнастически - техните членове се учат да боравят с оръжие...", разказва още Райна Антонова.
Жените на гимнастиците от Стара Загора пък решават да извезат знаме. И го правят - под него членовете на Гимнастическото дружество провеждат маршировки, за тях то е първата светиня в следосвобожденска България.
Три или четири месеца по-късно става ясно, че Падишахът няма намерение да изпраща в Източна Румелия войска, затова и гимнастическите дружества се разпускат.
Знамето на Старозагорското е прибрано и съхранено в храма "Свети Димитър". За да се появи в навечерието на обявяването на Съединението на Княжество България с Източна Румелия. За което тогавашният областен управител Атанас Илиев е известен по телеграфа, но е предупреден да пази тайната с цената на главата си.
И тъкмо заради запазената тайна около Съединението, придвижването на знамето от църквата "Свети Димитър" до центъра на Стара Загора насмалко не става повод за бунт - защото милиционерската част, натоварена с тази задача, не знаела защо е получила заповед да извади светинята. Убедени, че ще трябва да се закълнат във вярност пред Султана, натоварените с отговорната задача да донесат в центъра на Стара Загора байрака вземат решението да вдигнат бунт. Само фактът, че малко преди това префектът Атанас Илиев обявява че Източна Румелия и Княжество България са вече едно, заменя първоначалните бунтовнически намерения с голяма радост.
6 септември за старозагорци 1885 година е като втори Великден - цяла седмица жителите на града се поздавяват помежду си с "честито Съединение", разказва още Райна Антонова.
Днес знамето на гимнастическото дружество се пази във Националния военно исторически музей.
А повече за него и за паметните събития преди 138 години ще чуете в прикачения файл
Нова година, ново Аз!, мислим си ние, правейки списък с нови начинания и обещания. Някои от най-популярните новогодишни обещания са тези, свързани с физическа активност. Фитнес залите и клубовете за групови тренировки са претъпкани през януари, но..
За четвърта поредна година платформата за грамотност и правопис "Как се пише?" търси думите, които да опишат изминалата 2024 г. Изборът на български думи на годината започва днес и завършва на 20-ти този месец. "В първия етап от..
През изминалата година станахме свидетели на завръщането на емблематичния египетски лешояд в страната ни . "Това е не просто голям успех, а на границата на чудото . Бяхме притеснени, че можем да го загубим завинаги от природата на България. Неговата..
Един от любимите моменти при посрещане на новата година е тегленето на късмети от новогодишната баница. Всеки се надява да изтегли късмет, който желае, и си обещава да насочи усилията си към неговото сбъдване. Развихряме въображението си в..
В деня на Богоявление, когато се навършват 177 г. от рождението на гениалния ни поет и революционер Христо Ботев, отбелязваме в началото на годината и 150 години от едно малко известно негово издание „Календарь за година 1875”. Тази рядка..
В тихото селце Малък дол, 82 годишната баба Пенка пази традициите и духа на българската новогодишна трапеза. С нейния опит и любов към традициите в семейството, тя споделя вкусни и лесни за приготвяне рецепти. " За новогодишната вечер..
Иван Агафинов заминава за Франция почти случайно, но с амбицията да готви в ресторантите на една от най-взискателните нации на света. И успява. Пътят от готвач в Стара Загора до шеф готвач на френски премиери и министри той нарича персоналния..
Ахмед, млад мъж от град Хомс, Сирия, е принуден да напусне родината си в края на 2011 г. заради гражданската война в държавата. Пред избора да воюва срещу своя народ или да загуби живота си, той избира България, където да продължи образованието си...
Те са трима, и почти на мускетарски принцип решават да следват пътя на какаото. Разказваме ви историята на Антон Кринчев, Мария Христова и Анна Желязкова, които са от Ямбол, живеят в София, но страстта им към пътуването ги отвежда до сбъдването на..
Три дни и три нощи се приготвят ястията за празничната новогодишна вечеря в Япония, разказа пред Радио Стара Загора Сачи Уджие. Заедно със своя съпруг Атсуфуми, на галено Атсу, музикалното семейство живее в Стара Загора и е част от екипа на Държавната..
Студио на Радио Стара Загора
Телефон на слушателя
тел. 042 616440
Email: efir@radio-sz.net
Нюзрум на Радио Стара Загора
тел./факс 042 604227
Email: rsz@radio-sz.net
Рекламен отдел
тел. 042 616431, 042 616432
Email: reklama@radio-sz.net