Стотици, а може би дори и хиляди ще дойдат днес в Катедралния храм "Свети Николай Мирликийски Чудотворец" в Стара Загора, за да запалят свещица и да се помолят за здраве. Една от най-красивите църкви не само под Липите, но и в България, е единствената в Стара Загора, преместена от първоначалното място, на което се е намирала, разказва Райна Антонова, главен уредник отдел "Нова история" в Регионалния исторически музей под Липите.  

Макар че е известен повече като "Свети Николай", пълното име на храма е "Свети Николай Мирликийски Чудотворец и Свети Цар Борис Михаил - Покръстител". 

8 години след като България заплаща цената на свободата, през 1886-та година старозагорци решават да вдигнат черква за чудо и приказ, на лично място в града. Избран е парцел в центъра. 

А първият камък на бъдещата църква е поставен на 4 март 1896-та година, в присъствието на много християни и на Величкия епископ Методий, тогава все още временно управляващ Старозагорска епархия.  

Годините не били лесни, затова и храмът бил съграден на няколко етапа. Имената на двама тревненски майстори завинаги останали свързани със строителството на черквата - уста Кольо Ганчев и уста Драгошин Марангозов. 

 Любопитна подробност е, че за всички сгради, които ръцете на  майстор Кольо Ганчев сътворявали, той предварително изработвал глинени макети за строителството им – нещо като прототип на съвременните 3D модели.

На 2 октомври 1909 година храм "Свети Николай Мирликийски Чудотворец и Свети Цар Борис Михаил - Покръстител", е осветен от митрополит Методий и епископ Йосиф.   

Стенописите в църквата са дело на двама старозагорци – възпитаници на Художествената академия в София - Димитър Гюдженов и Никола Кожухаров. Задачата да зографисат храма те получават в края на 1924-та -  началото  на 1925 година.  Изписването на църквата им отнело година, разказва Райна Антонова. 

А Храмът бил толкова здраво построен, че издържал Чирпанското земетресение през 1928-ма година, последвалият след това тайфун над града. И радва очите и в наши дни...  

Историята за вярата, хората, надеждата и Църквата, можете да чуете в поредната "история под Липите"