Началото на 2024-та година в икономически план бе белязано от несигурност, сигнали за стагнация, за забавяне и за рецесия в страните от Евросъюза. И от фермерски протести – незапомнени за последните години,  в Германия. 

2024-та година за България дойде с една дълго чакана, но полу-добра новина – присъединяването ни към шенгенското пространство. Но само по въздух и вода. 

На този фон  - какво се случва с икономиката ни  – с бюджет, в който са заложени 3.2 процента ръст на брутния вътрешен продукт и 3 процента дефицит - икономистът Даниел Василев е по-скоро песимист за ситуацията. 

"Европейският съюз е наш основен партньор и когато сигналите от там не са добри, няма как това да не се отрази и върху нашата икономика", казва Василев. Очакванията на експерта са, че ако стагнацията в Европа  продължи, България е възможно и да не изпълни заложените в бюджета 3.2 процента ръст на брутния вътрешен продукт. Който бюджет, макар и приет навреме, остава доста несигурен - заради дефицита и многото въпросителни, свързани с влошената външна икономическа обстановка. А и заради вече появилите се данни за макар и плавно покачване на безработицата у нас и за свиване на производства.  

"В такава ситуация полезният ход на държавата е да не товари бизнеса с допълнителни регулаторни мерки и да не вдига данъците. Всеки опит да се подпомогне правителствено икономиката ще доведе до повече разходи, по-голям дълг, а оттам и до по-голям дефицит - неща, добре познати от времето на кризата през 2008-ма година", е мнението на икономиста. Според него, полезен ход в несигурните икономически времена от страна на държавата би бил и намаляването, а дори и излизането й от сфери, които не са й присъщи - като например здравеопазване, образование, енергетика. 

"В тези сектори има почва за частна инициатива, която би довела до много добри резултати", счита Василев.  

По отношение на  Шенген, според икономиста, основният плюс за българската икономика би дошъл от допускането ни и по суша в обединеното европейско пространство. Причината - основната част от стоките се транспортират тъкмо по суша, затова и ползите биха били най-големи. 

По отношение на призива на работодателска организация да се бойкотират австрийски стоки заради позицията на алпийската държава по присъединяването ни към Шенген,  Даниел Василев е по-скоро скептик, че това ще доведе до реални резултати. 

"Нека не забравяме, че става въпрос за търговия между компании, всяка една от тях има интерес да печели и да стои стабилно на пазара. Едва ли фирма "Х" ще се реши да не внася  австрийски стоки заради Шенген", каза Даниел Василев. Все пак, ако се стигне до подобно решение, ще има фирми, които ще се решат на тази стъпка, но това едва ли ще доведе до съществен резултат", е мнението на икономиста

Цялото интервю с икономиста Даниел Василев можете да чуете в прикачения звуков файл.