Изкуството и властта са инструментите, с които могат да се управляват умовете на хората и да се манипулира определен тип мислене и поведение. Това е истина, която е стара колкото света, или поне колкото осъзнаването на силата на двете  уж противоположни тези: едната за свободата, която изкуството носи, а другата – за властта, в която ограниченията са повече.

И двете твърдения са относително верни или обективно лъжовни – зависи от гледната точка, а тя е многолика както в изкуството, така и в политиката.

Власт – изкуство – творец: как функционира този триъгълник в българската реалност? Отговор потърсихме от Пламен Петров, директор на Художествена Галерия Казанлък. Според него през последната година са се открили много пробойни пред културния сектор, но те са и нова възможност за целенасочена работа. 

И докато хората на изкуството и културата в България се опитват да поставят основата на изграждане на ясна културна стратегия, апатията в обществото сякаш назрява като основен проблем във всяка една сфера.

„Хората все по-трудно се ориентират кои са истински важните неща в живеенето им. Ролята на музейната мрежа е много важна, а тя е застинала някъде в 20 век – върху това ние се опитваме да работим ежедневно, за да я съживим. А политиците, които могат да осигурят простор за българската култура трябва да познаватдобре миналото и да са с широко отворени очи към настоящето. Трябва малко повече експертиза и да не се привнасят модели, които са външни, и които не са приложими тук.“ – допълни Пламен Петров.

Още за диалогът между властимащите и творците, както и за облика на културната инфраструктура в България – чуйте в прикачения звуков файл.