И до желанието да покажеш на хората, макар и в кратък филм, че всичко написано остава, а социалните мрежи са освен за разнообразие и опасност за някой човек с по - чувствителна същност.
Затова в началото на 2021 година с колеги и приятели от Видин правят късометражният филм "Градът с реката от омраза".
"Идеята идва от Майкъл Кирилов, възпитаник на Академията на МВР, но участват още Антонина Лозанова - оператор, монтажист и участник, Зорница Василева, Бела Антова - автор на текста и Владимир Славчев, автор на заглавието.
Дунавът за нас е велика река, каквото се хвърли в нея, добро или лошо, то не остава в пространството, то продължава напред и помита всичко пред себе си. Дунавът е като едно огромно огледало, увеличително стъкло, в което всичко се оглежда", разказва Ивайло.
"Направихме филма "Градът с реката от омраза", за да кажем, че не бива всичко да се критикува. За пример - така стана със зимната пързалка, която от години чакахме за Видин, когато я направиха, пак имаше недоволни... Това важи за всеки град.
Другото нещо, което казваме с филма - всяка нападка или обида в дигиталното пространство може да обърне нечий човешки живот. Хората си мислят, че тази омраза остава сякаш ненаказана - защото скрити зад светещия екран, в уюта на своя дом, се създава едно лъжливо чувство за безнаказаност.
Но това не е така - ако в порив на злоба си написал на някого - "Ей, гръмни се", никога не знаеш този човек в какъв период се намира, дали това няма да е последната капка, която ще прелее... Затова трябва повече позитивизъм, за да бъде страната ни позитивна." Товa каза Ивайло.
Ивайло е и доброволец към БМЧК - Видин от 2016 г. Бъдещият театрален актьор е Национален обучител по първа долекарска помощ и воден спасител.
"Българският червен кръст за мен е на първо място семейство. БЧК е най- голямата неправителствена организация на хора, обединени да правят добро.
От малък мечтаех да спасявам хора - така че тази мечта ме отведе в БМЧК. Аз обожавам водата, водните спортове. Бях очарован от хората от БЧК с червени костюми. Станах първо част от Водно спасителната служба, една година след това, на 18 години станах обучител по Първа долекарска помощ.
Работата с децата като инструктор надхвърли моята мечта - защото аз мога да спасявам хора, но предавайки знанията си, така спасявам още повече хора.
Аз съм възпитаник на царското училище - СО "Цар Симеон Велики" във Видин и там сме провеждали редица демонстрации пред учениците", разказа още младият спасител, надявайки се подобни демонстрации да станат част от часовете в училище.
И още за вдъхновенията си в живота:
"Актьорската професия ме привлече с това, че мога да съпреживея хиляди различни животи и съдби в един човешки живот - защото един живот е крайно недостатъчен за всичко..."
А пандемията ни показа, че БЧК е надежда, каза още Ивайло за голямата си страст - доброволчеството:
"Видяхме в този филм на апокалипсиса- /пандемията/, че ако не ти - друг може би няма да дойде за много бедстващи хора по страната. Затова и за в бъдеще, ние ще се постараем да докажем, че БЧК е онзи стожер, онзи дрегер, който ще застава до своите народи и ще се бори за правата, здравето и достойноството им." Думи на младият актьор и доброволец в БМЧК Ивайло Петков.
Цялото интервю слушайте в звуковия файл от поредицата "Младите хора, които ме вдъхновяват".
