Европейската комисия понижи слабо прогнозите си за икономическия растеж в еврозоната и целия ЕС през настоящата година, но повиши рязко очакванията си за инфлацията, тъй като реалността от продължителна руска инвазия в Украйна води до по-мрачни последици за световната и в частност за европейската икономика.
В летния си макроикономически доклад ЕК отбелязва, че шоковете, отприщени от войната, удрят икономиката на ЕС както пряко, така и непряко, като я насочват към по-нисък растеж и по-висока инфлация.
Бързото нарастване на цените на енергийните и хранителните стоки подхранва глобалния инфлационен натиск, подкопава покупателната способност на домакинствата и предизвиква по-бърза реакция по отношение на паричната политика на централните банки, отколкото се предполагаше досега.
Освен това, забавянето на растежа в САЩ добавя към отрицателното икономическо въздействие на водената от Китай стриктна политика на "нулев Covid-19", отбелязва ЕК.
Комисията вече прогнозира нарастване на БВП на еврозоната с 2,6% през тази година - малко под пролетната прогноза за растеж от 2,7% и рязко забавяне на икономическия растеж през 2023 г. до 1,4 на сто (под пролетната оценка за 2,3%).
За целия ЕС се очаква растеж на БВП от 2,7% през 2022 г. (без промяна спрямо предишната оценка) и негово забавяне до 1,5% през 2023 г. - под прогнозата през пролетта за икономическа експанзия от 2,3 на сто.
В същото време ЕК повиши рязко инфлационните си очаквания и вече прогнозира повишаване на потребителските цени през тази година със 7,6% в еврозоната и с 8,3% в ЕС при прогнози от пролетта за по-слабо нарастване на инфлация съответно с 6,1% и с 6,8 на сто.
За 2023 г. Комисията очаква инфлацията в еврозоната да се забави до 4%, а в целия ЕС - до 4,6%, след като през пролетта прогнозира по-сериозно понижение на инфлацията съответно до 2,7% и до 3,2 на сто.
Докато цените на някои суровини се отдръпват от неотдавнашните пикове, европейската икономика остава уязвима към развитието на енергийните пазари поради силната си зависимост от руските изкопаеми горива, С цените на газа, които се доближават до историческите си върхове, енергийната инфлация нараства, посочва ЕК.
Инфлацията при храните също расте, но натискът се разширява още повече, тъй като по-високите разходи за енергия се прехвърлят към услуги и други стоки. Домакинствата с по-ниски доходи са особено засегнати от продължителното покачване на цените.
Докато предприятията все още очакват разширяване на икономическата дейност, те са по-малко оптимистични за бъдещето, което ще натежи върху инвестициите. Домакинствата са също толкова негативно настроени за бъдещето, колкото бяха в началото на пандемията, която се очаква да забави възстановяването на частното потребление.
Очаква се икономическата активност да е отслабнала през второто тримесечие, но би трябвало да възвърне известна сила през лятото, благодарение на обещаващия туристически сезон.
През 2023 г. се очаква икономическият растеж да набере известна скорост на фона на устойчив пазар на труда, забавяне на инфлацията, подкрепа от Механизма за възстановяване и устойчивост и все още голямо количество излишни спестявания. На годишна база обаче има ревизия надолу с почти един процентен пункт спрямо пролетната прогноза.
Комисията подчертава, че рисковете за прогнозата за икономическата активност и инфлацията са силно зависими от развитието на войната. По-нататъшното увеличение на цените на газа може да засили стагфлационните сили, действащи в момента. Вторичните инфлационни ефект пък биха могли да засилят тези сили и да доведат до по-рязко затягане на финансовите условия (по-агресивни повишаване на лихвите), което не само ще натежи върху растежа, но и върху финансовата стабилност.
В същото време неотдавнашните низходящи тенденции на цените на петрола и другите суровини могат да се засилят, което да доведе до по-бързо забавяне на инфлацията. Освен това, частното потребление може да се окаже по-устойчиво на повишаване на цените, ако домакинствата използват повече от спестяванията си.
Според ЕК развитието на коронавирусната пандемия също продължава да бъде рисков фактор пред новите икономически прогнози.
