Eмисия новини
от часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Красимира Величкова: Информацията за Фонда за лечение беше апокрифна

Снимка: БГНЕС

Информацията за Фонда за лечение на деца беше твърде апокрифна, нито педиатрите, нито лекарите насочваха децата към него, каза в предаването "Преди всички" Красимира Величкова от Българския дарителски форум. Тя е член на работната група по оптимизиране на правилата за работа на Фонда. "Всички знаеха за бюрократичните процедури, но досега нямаше воля това да бъде променено", отбеляза Величкова.

Според нея, Фондът трябва да има собствено деловодство и да се избегне неколкократното подаване на мобли и документи до различни инстанции. Предвижда се молбите да се подават директно към Фонда. Евентуален регистър на фонда пък би осигурявал оферти и чрез него могат да се търсят лечебни заведения, вместо това да правят родителите на болните деца. "Когато родителите сами търсят оферта и частно лице иска да се лекува , ефектите са от друг порядък, отколкото ако държавата се договори", подчерта Красимира Величкова. Тя допълни, че чрез регистъра ще може да се прави анализ на най-често срещаните заболявания и за тях да се обучат български специалисти за лечение на място. По думите й, в регистъра ще има данни за това къде са били проведени успешно лечебните процедури.

Д-р Ваньо Шарков, заместник-председател на парламентарната здравна комисия каза в "Преди всички", че смяната на един човек не решава който и да е проблем, визирайки оставката на шефа на Фонда за лечение на деца. Той запита защо трябва да е толкова сложна процедурата по подаването на документи и финансирането на лечението. "Къде беше сметната палата предните години", бе другото питане на депутата. Ваньо Шарков смята, че от една страна държавата липсва при лечението на болните деца, а от друга няма контрол върху изразходването на парите. "Няма достатъчна публичност на дейността на фонда, а това поражда съмнения за изразходването на средствата.

Според журналиста в БНР Кристиян Петков, който се нуждае от бъбречна трансплантация и прекарва часове наред седмично на хемодиализа, има "тотална липса на информация" по отношение на лечението на случаи като неговия.

Аделина Низамова от сайта "Спаси дари на" каза в предаването "Хоризонт до обед", че като цяло ясни правила и срокове за работата на Фонда не е имало, а с намирането на оферти от клиники са били натоварени родителите. "Ако родителите не звънят често, молбите стоят на едно място и не се придвижват", разказа Низамова. Според нея, максималният приемлив срок за придвижване на една молба е един месец, а при спешните случаи трябва да се действа спешно.

От "Спаси дари на" предлагат да се направи каталог на клиниките в чужбина и да се проследява обратния ефект от лечението. "Имаме случаи повече от месец молба да е чакала при министър за подпис, след като лечението вече е одобрено, този подпис не е нужен", смята Аделина Низамова. 

/Я.Б./

Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна