Той е роден на 23 януари 1910 г. в Мало Конаре, Пазарджишко. Тогава селото носи името Доганово, и е едно от най-многолюдните в Пазарджишка област. Коренът на Георги Коев е от Дъбовия род, който е един от най-големите в селото. Още в ранна детска възраст остава сирак и е осиновен от Христоско Тодоров Коев и Мария Стоянова Коева. Така от Дъбовия преминава в Коевия род, от където е и стилният певец на Мало Конаре – Ангел Коев.
Георги бързо се научава да свири на свирка, кавал, след това и на гайда, но завинаги остава впечатлен от звука на кларинета. Неговият репертоар е изграден върху основата на малоконарския /пазарджишкия/ стил. В миналото най-много го канят в селата: Цалапица, Пищигово, Синитево, Черногорово, Попинци, Куртово Конаре и Голямо Конаре /днес град Съединение/. В знак на благодарност към таланта и дарбата на Георги Коев, една от улиците в Съединение носи неговото име с решение на Общинския съвет от 2003 г. Пазарят го с месеци напред, само и само той да им свири. Трапезните му мелодии се раждат по време на тежките тракийски сватби, а тъжните наподобяват човешки плач. Сам споделя, че с часове стои на гробището, за да слуша плача на жените, после го възпроизвежда с кларинета. Имитира животни, звуците на гайда, кавал и др.
Първите четири записа в БНР Георги Коев осъществява през 1957 г. по обработка на Коста Колев /„Конарска трапеза, „Криво хоро”/, през 1965 г. с орк. на Емил Колев и 1972 г. отново с К.Колев /„Жетварска песен и ръченица, „Гайда”, „Право пазарджишко хоро”/. В началото на 70-те години записва и в студиото на Радио Пловдив: „Криво пазарджишко хоро”, „Малоконарска трапеза”, „Строевско хоро”, „Пищиговско хоро”, „Бавни мелодии на трапеза”, обработени от Игнат Куков и Тодор Пращаков. Последните записи в Радио Пловдив реализира на 70-годишна възраст въпреки претърпян инсулт. „Балкантон” издава малка плоча с неговата музика.
Геоги Дъбов от Мало Конаре си спомня:
Седим една голяма група у дома, под асмата, и той при нас. С баща ми са първи братовчеди. Изведнъж каза: „В чест на моя братовчед Йордан ще изсвиря мелодия, която научих от голямоконарченки и цалапиченки, които пееха песента при прибирането на памука. Чух я като овчар на полето в близост до Цървуланската могила. Толкова я харесах, качих се от радост на могилата, запомних мелодията и сега ще я изсвиря.
Крум Салтариев казва: И днес много често в селото ни се чува музиката на Геоги Коев. Не сме го забравили и няма да бъде забравен, защото и малките деца са закърмени с неговата музика.
Георги Коев е визитната картичка на пазарджишката музика и въпреки, че изминаха 28 години от неговата кончина, все още не се е родил музикант – кларинетист, който да овладее неговия стил и дали ще се роди такъв, защото народът казва, че такива таланти се раждат веднъж - споделя акордеониста Стоян Бангеев от Мало Конаре.
Георги Коев умира на 1 април 1983 г. През 2004 г., по инициатива на читалищните дейци в селото, е поставена паметна плоча на входа на читалището с неговото име.
В настоящото издание на „Музикална шарения” с микрофон ви отвеждаме на гости в село Мало Конаре, за да се насладите на чистата и неподправена музика на Георги Коев. Предлагаме ви срещи със Заприн Комсалов – местен краевед, Мария Цървуланова – най-малката дъщеря на Георги Коев, Стоянка и Ангел Коеви, Стоян Бангеев – акордеонист в Малоконарската група, кларинетиста Петко Радев и правнучката на Георги Коев – Мария Кепева.
Атмосферата от празника в Мало Конаре по повод 100-годишнината от рождението на Георги Коев, озвучаваме със студийни записи от музикалните фондове на БНР и Радио Пловдив.
ПРИЯТНО СЛУШАНЕ!
