Либретото е с допълнителни текстове от Модест Мусоргски и Всеволод Крестовски по едноименната драма на Лев Александрович Мей; на Николай Андреевич Римски-Корсаков за операта “Псковитянка”;
световна премиера на първата редакция – 1 януари 1873, Санкт Петербург, Мариински Театър;
премиера на преработената версия – 6 април 1895, Театърът на Панаев в Санкт Петербург;
премиера на третата редакция – 15 декември 1898, Москва;
премиера на окончателната версия с пролога “Болярката Вера Шелога” – 10 октомври 1901, Болшой Театър, Москва – не е поставяна в България.
Действащи лица:
Иоан ІV, Цар Иван Василиевич Грозни, бас
Княз Юрий Иванович Токмаков, (царски наместник и градоначалник на Псков), бас
Никита Матута, (болярин), тенор
Княз Афанасий Вяземский, бас
Бомелий, (царски лекар), бас
Михаил Андреевич Туча, (благородник, влюбен в княжна Олга,
предводител на боен отряд), тенор
Юшко Велебин, (пратеник от Новгород), бас
Княгиня Олга Юриевна Токмакова, (дъщеря на княз Токмаков,
влюбена в Михаил Туча), сопран
Степанида Матута (Стьоша), (девойка от благородно потекло,
приятелка на Олга), контраалт
Власиевна, (бавачка), мецосопран
Перфилиевна, (бавачка), мецосопран
Страж, тенор
Място и време на действие – Русия, Псков и околностите на града, 1570 година.
Съдържание:
Първо действие
Първа картина
Псков, 1570 година. Привечер в градината пред палатите на княз Юрий Токмаков, царски наместник в Псков, благородни девойки играят и се веселят. Двете бавачки, които ги наглеждат, Власиевна и Перфилиевна, седят и разговарят, а на далечна пейка в другия край съвсем самичка седи Олга – дъщерята на княз Токмаков. Сред играещите девойки е Стьоша, приятелката на Олга, която предлага всички да отидат за малини и увлича Олга след себе си. Двете бавачки остават сами и Перфилиевна споделя на Власиевна важна тайна: Олга всъщност не е дъщеря на княза, а на много по-високопоставен човек. Власиевна не обича клюките. По-важни за нея са новините от Новгород. Тя разказва, че гражданите със смелото си поведение и извоюваните права и свободи, са разгневили царя – Иван Василиевич, който е отишъл в Новгород с всичките си опричници и безжалостно е наказал виновните. Само за ден на площада са били екзекутирани 3000 души, целият град е в кръв, плач и стенания. Девойките се връщат с кошнички малини и молят Власиевна да им разкаже приказка. Тя дълго отказва, но накрая се съгласява да припомни историята на царкиня Лада. В това време Стьоша успява да прошепне на Олга, че нейният любим Михайло Туча ще я посети по-късно днес. Изведнъж зад оградата някой силно изсвирва с уста. Това е Михайло Туча, който изплашва до смърт бавачката и тя му се скарва. Заедно с девойките Власиевна се прибира в къщата, а Туча се качва на оградата и запява песен за кукувичката. Става съвсем тъмно. Чула песента на любимия, в градината се появява Олга. Двамата млади много се обичат, но разбират, че не си принадлежат, защото Олга е сгодена за болярина Матута. Олга и Михаил обмислят различни варианти: дали Туча да замине за Сибир, да забогатее и да се завърне като равностоен съперник на Матута за ръката на княгинята, или Олга да падне в краката на баща си и да си признае, че обича Туча? Сред страстните любовни признания на двамата млади, изведнъж на чардака на дома се появяват княз Юрий Токмаков и боляринът Матута. Изплашена, Олга отпраща Михайло и се скрива в храстите. Князът иска да каже нещо важно на Матута и предпочита да го направи в тъмната, хладна градина, където смята, че никой няма да ги чуе. Боляринът е много изплашен, защото се опасява, че след Новгород Иван Грозни ще дойде и в Псков. Но князът е обзет от други мисли. Най-после той разкрива съкровената тайна, че Олга не е негово родно дете, а е осиновена.
(Тук се предполага, че публиката познава съдържанието на пролога на “Псковитянка” – “Болярката Вера Шелога”, чийто сюжет е изложен в първото действие на драмата на Мей. В тази едноактна опера красавицата Вера е жена на стария болярин Шелога. На гости при Вера идва неомъжената й сестра Надежда, годеница на княз Токмаков. Вера й споделя, че се страхува от завръщането на мъжа си, защото по време на дългото му отсъствие му е изневерила. Веднъж, разхождайки се край един манастир, Вера е срещнала младия цар Иван, наречен после Грозни. Тя се е влюбила в него, забременяла е и е родила дъщеря – Олга. Вера с ужас си представя как ще приеме фактите старият й съпруг, който прекрасно знае, че тя не го обича. Шелога пристига заедно с Токмаков. Много гневен, той разпитва Вера за детето, но сестра й Надежда решава да я спаси и смело заявява, че детето е нейно. По-късно Токмаков се жени за Надежда и осиновява Олга, която е толкова красива, че се превръща в любимка на целия Псков. Оттук е названието на драмата на Мей и операта на Римски-Корсаков.)
И така, старият княз Токмаков разкрива на Матута тайната, но само наполовина, защото назовава истинската майка на Олга, но не и баща й. В това време самата Олга, стаена в храстите, чува всичко, не успява да се овладее и извиква: “Господи!” В този момент в града започват да бият камбаните. Те призовават гражданите на Псков на площада. Матута не знае какво да прави – да отиде при хората заедно с княза, или да го чака у дома му. Князът упреква болярина, нарича го малодушен и накрая двамата тръгват за народния сбор. Олга излиза от храстите и развълнувана слуша камбаните. Тя знае, че звънът им не предвещава добро.
Втора картина
На пазарния площад в Псков, мястото за граждански събрания, са запалени огньове. Камбаните не спират да звънят. В нощта от всички страни се стичат тълпи народ. Юшко Велебин, пратеник от Новгород, стои в центъра на площада, около него са се събрали граждани на Псков. Идва Михайло Туча заедно с други синове на псковски първенци. Всички са много разтревожени. Новгородският пратеник сваля шапката си и се покланя на три страни. Той носи лоши новини:
“Вашият по-голям брат – Велики Новгород, се спомина, остана само да го погребете с почести”. Пратеникът разказва ужасни подробности за екзекуциите, извършени от Иван Грозни в Новгород и предупреждава – следващите са жителите на Псков. Царят вече идва насам със своите опричници. Отначало хората искат със сила да отбраняват града си, но после думата взима старият княз Юрий Токмаков – наместникът на царя. Той призовава псковитяните да посрещнат царя с хляб и сол и ги убеждава, че царят идва при тях не за да ги наказва, а за да се помоли на псковските православни светини, тъй че не бива да го посрещат като враг. Думата взима Михайло Туча, който не приема предложението на княза. Той рисува картината на унизения Псков, с разтворени врати, обезоръжен и ограбен и заявява, че няма да търпи това. Туча и неговият отряд напускат. Те ще се скрият в горите, а след това ще отстояват свободата на Псков. Княз Токмаков се опитва да успокои обърканите граждани и да ги убеди все пак да посрещнат царя с добро. Камбаните продължават да бият.
Второ действие
Първа картина
Голям площад в Псков. На преден план е палатът на княз Юрий Токмаков. Пред него са изнесени маси, отрупани с ястия. Народът тревожно очаква пристигането на царя. От княжеския дом излизат Олга и бавачката Власиевна. Младата княгиня още не може да дойде на себе си след разговора на княза с Матута, който неволно е подслушала. Олга тъжно казва, че не знае кой е баща й и жив ли е той. Власиевна се опитва да я успокои, но разбира, че Олга страстно очаква идването на царя, душата й изнемогва за него и светът не й е мил без него. Бавачката е уплашена и предчувства беда. Приижда народ, камбаните отново започват да звънят. Приближава се царското шествие, оглавявано от Иван Грозни на кон. Гражданите му се кланят доземи и падат на колене.
Втора картина
Стая в дома на княз Юрий Токмаков. Тук псковските първенци посрещат царя, който обаче е много мрачен и суров. Иван Грозни вижда измяна и предателство навсякъде. Той подозира, че виното, което му поднася Олга, е отровено и настоява князът пръв да пие от него. После заповядва девойката да поднесе вино и на него, но не само с поклон, а и с целувка. Олга обаче не се страхува и смело гледа царя право в очите. Иван Грозни е потресен от приликата на девойката с отдавна забравената му любима - болярката Вера Шелога. Олга излиза, а царят изгонва всички от залата. Двамата с княза остават сами и Грозни разпитва Токмаков за семейството му. Князът разказва за своята съпруга Надежда, за нейната сестра Вера и за това как е приел Олга, незаконното дете на Вера, в дома си. Потресен, царят разбира, че красивото момиче е негова дъщеря и гневът му се изпарява. Грозни заповядва да се прекратят екзекуциите и убийствата, а мечовете да се притъпят. “Господ да пази Псков!” – възкликва царят.
Трето действие
Първа картина
Пътят към Печерския манастир е обграден от гъста гора. Чуват се ловджийски рогове – царят и опричниците се забавляват с лов. Стъмва се, започва буря, но после преминава, и иззад облаците се показва залязващото слънце. Отдалеч звучи песента на крепостните девойки на княз Токмаков. Те придружават Олга до манастира, където тя отива да се помоли. Олга нарочно изостава малко, защото има уговорена среща с любимия си – ‘Михайло Туча. Той идва и Олга го моли да се върне заедно с нея в Псков. Девойката го убеждава: царят не е зъл и страшен, а добър и с ласкав поглед. Думите на Олга засягат Туча и той троснато й предлага, щом толкова харесва царя, да напусне любимия си и да отиде при Грозни. Олга го убеждава в силата на любовта си, гласовете им се сливат в единен порив, но радостта им е кратка. Обиден от равнодушието на Олга, нейният официален годеник Матута отдавна я следи. Тук, насред гората, той е видял срещата й с Туча и най-после е разбрал причината за студеното й отношение към него. Матута заповядва на своите крепостни да нападнат Туча, те го раняват, после връзват Олга и я отвличат. Матута ликува и се заканва да разкаже на царя за измяната на Туча.
Втора картина
Царят и опричниците са останали да нощуват на брега на река Меден. Царската палатка е постлана с богати килими и мечи кожи. Иван Василиевич е сам и размишлява за младостта си, за миналите радости и страсти, за мечтите. Той не спира да мисли за Олга. Усамотението му е нарушено от стражите, които са заловили болярина Матута, опитал се да отвлече Олга. Царят не иска да слуша доносите на Матута срещу Михайло Туча и го изгонва, а после заповядва да доведат Олга. Отначало царят я слуша с недоверие, но тя откровено му разказва за детството си и за това, че още тогава се е молила за него и го е виждала в сънищата си. Царят е трогнат и развълнуван. Чува се шум. Това е отрядът на Туча. Той е превъзмогнал раната си, събрал е бойците си и е нападнал царския лагер, за да освободи Олга. Разярен, царят заповядва да убият всички бунтовници, а самия Туча да доведат при него. Обаче Туча успява да избяга и отдалеч Олга чува прощалната му песен. Девойката се отскубва от стражите и избягва от царския лагер. Княз Вяземски дава команда за стрелба, имайки предвид да стрелят по Туча. Но убита се оказва Олга. В лагера бавно влизат бойци, носейки безжизненото тяло на девойката. Царят се втурва към нея, той е безутешен. Вика своя лекар, но медицината е безсилна. Лагерът се изпълва с хора, оплакващи красивата Олга.
По публикацията работи: Цветана Тончева
Последвайте ни и в
Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
