В минутите за филмова музика днес, навръх именния му ден, ще поздравим един много важен за българското кино и театър човек - композитора Георги Генков. Той е творец с открояваща се естетика и стил в българския театър и кино от 60-те години до края на ХХ век. Автор на музика за почти 100 театрални спектакли, 200 филми, популярни и детски песни, носител на престижни награди на СБК и САБ, както и на отличия от всякакви фестивали за театрална, филмова и популярна музика.
Мастити музиковеди откриват в музикалните му структури „много префинена естетика от Уайлдов тип”, особено в музиката за деца, и той се съгласява, особено за периода, в който е работил с Валери Петров, защото всички са смятали, че поетичният и лиричният натюрел на двамата се препокриват. И наистина - детските мюзикъли „Копче за сън”, „Меко казано”, „В лунната стая”, „Морско синьо” и операта „Бяла приказка” остават сред най-доброто в жанра, създавано у нас. И все пак, голямата творческа страст на Георги Генков е киното. Защото: „То е особено изкуство”, казва композиторът в интервю за вестник Култура през 2004. „Когато се прави филм, хората от екипа се превръщат в нещо като семейство. Самото правене на филма непрекъснато държи екипа в състояние на творческа превъзбуда. И това не се случва в никое друго изкуство...” Музика за 52 игрални, 120 анимационни и 26 късометражни филми, плюс 18 телевизионни пиеси - това в общи линии е приносът на Георги Генков към българското кино. Сред прочутите заглавия, с които свързваме името му, са шедьоври като „Нона” на Гриша Островски, „Търновската царица” на Янко Янков, „13-та годеница на принца” на Иванка Гръбчева, „Вечери в Антимовския хан” на Павел Павлов, „Аз, Графинята” на Петър Попзлатев, телевизионният сериал „Под игото” от 1990 отново на Янко Янков и цяла серия великолепни творби на режисьора Иван Андонов: „Трудна любов”, „Дами канят”, „Бронзовият ключ”, „Опасен чар” и мълчаливата „Бяла магия” - почти без текст, затова пък с много прекрасна музика. Но истински триумф за композитора е партньорството с Людмил Стайков в киношедьовъра „Време разделно”. „Той е извънредно талантлив творец и извънредно музикален” - твърди Георги Генков за режисьора Людмил Стайков. „С него почти не се е налагало да спорим. Във „Време разделно” музиката е близо два часа и за да се монтира, беше денонощна, изтощителна работа, в която той се намеси със завидна находчивост и на места отряза известни дължини. Но не съжалявам, че го направи, защото беше в полза на динамиката – българското кино най-много страда от забавен кинематографичен разказ...”
четвъртък, 6 май от 16.30 часа
