Лято е и като че ли това е сезонът, в който най-силно изпитваме нужда от приятното докосване до водата. Освен прохлада в знойните жеги тя носи и много поетичност и нежност, както и природна стихийност – все образи, които вдъхновяват поети и композитори. Тази вечер ви предлагам едно истинско „водно” пътешествие по реки и морета с музиката на Йохан Щраус-син, Клод Дебюси, Панчо Владигеров, Рихард Вагнер, Робърт Шуман и Бедржих Сметана.
Вълтава – любимата река на Бохемия, е възпята от Сметана по неповторим начин като втората поема от симфоничния цикъл „Моето отечество”. Бавно и величествено тече Вълтава и преминава през ловни и сватбени сцени и нощни хора на русалки. Най-популярната мелодия в пиесата е италианска песен La Mantovana на Джузеппино дел Биадо, публикувана в началото на 17 век в неговите сборници с мадригали и обиколила почти цяла Европа под различни имена, включително залегнала и в израелския химн.
Добре познатата рапсодия „Вардар” на Панчо Владигеров като че ли създава обобщен образ на българския романтичен копнеж по красивата река. Изцяло в кръга на българската интонация с прекрасно вплитане на песента от Добри Христов „Едничък чуй се вик”!
Великата немска река, свързана дълбоко с митологията особено в оперите на Рихард Вагнер, е „Татко Рейн” – мило и романтично наречена от германците! Преклонението пред силата и величието на Рейн откриваме най-силно в тетралогията „Пръстенът на нибелунгите”. Четвърта в оперния цикъл е „Залезът на боговете”, а в пролога край Рейн трите орисници плетат нишката на съдбата. Ето го и Зигфрид, който слага своя шлем и тръгва по течението на реката.
Пътешествие по течението на Рейн вдъхновява през 1850 г. и Роберт Шуман. Той е заедно с жена си Клара, и двамата се усещат като своеобразни пилигрими. Преживяното е претворено от композитора в неговата Трета симфония, наречена „Рейнска”. Тоналността ми бемол мажор е свързана с идеята на Йохан Себастиан Бах за Светата Троица. И обратно по течението на синия Дунав – направо към австрийската столица заедно с легендарните Виенска филхармония и Херберт фон Караян. Веселие, усмивки, бални зали, закачки, тържествена атмосфера, валсова стъпка и „На хубавия син Дунав” от Йохан Щраус-син!
На финала се отправяме към морската шир с един от оркестровите шедьоври на ХХ век – трите симфонични ескиза „Морето” на Клод Дебюси. Една съвсем различна естетика и сетивност!
неделя, 8 август, 19.30 часа
По публикацията работи: Даниела Найденова
Последвайте ни и в
Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
