„Театралният плакат вика в градската пустиня” - под този надслов е експонирал изложбата си Стефан Десподов в централното фоайе на Народния театър „Иван Вазов”. Тя е по повод неговата 60-годишнина. Представени са около 50 плаката, създадени през годините специално за театър „Иван Вазов” към пиеси като „Сако от велур”, „Тартюф”, към пиеси на Шекспир, Бекет, Ибсен и други.
Театралният плакат за театъра е това, което е Йоан Кръстител за християнството.
„Това е една подборка от всички плакати, които съм правил в последните 20 години - казва Стефан Десподов. С малки прекъсвания съм работил в Народния театър. Един от любимите ми плакати е на Лоренцачо, който е първият ми плакат от 1991 г. за Народния театър. Задължително трябва да има някакъв виц в плаката. Шегувах се, че художникът трябва да разиграе пиесата върху белия лист сам. Много е трудно, защото липсва компонентна време. Една пиеса, която се играе за час и половина, два, трябва да пресъздаде с няколко щриха в един миг основната идея на пиесата. Напоследък навлиза един съвсем друг плакат, който е с фотография на актьора. Това не е никак добре. Това е една имитация на холивудския филмов плакат, което по-скоро изглежда като опаковка за DVD. Плакатите даже нямат автори. Някакви рекламни бюра ги правят. По същия начин се прави плакат и на една фолкпевица. Няма разлика. А пък и защо една пиеса трябва да се свежда само до актьорите? Тя има режисьор, автор. Няма ефект този плакат, защото улиците са залети с безброй реклами на всякакви лица, включително и на политици по изборите. Не намирам ефект от този уж рекламен ход.”
Георги Кушвалиев откри изложбата и уточни, че майсторството да направиш един театрален плакат е в това да успееш да кажеш много в малко пространство. „Именно тук е майсторството на Стефан. Ние се познаваме от 4 десетиления. Събра ни една първа среща на карикатуристите и сатириците. Театърът е колективно изкуство и техният звезден миг настъпва с вдигането на завесата. Само авторът на плаката действа преди това. Точно той трябва да дръпне човека от улицата за ръкава и да го доведе в залата. Силата на Стефан в плаката и илюстрацията е точно там - успява да грабне хората, винаги успява да каже нещо повече от автора, да надгради. Стефан е майстор на плаката. Той е получил и международно признание. Подреденото тук дава представа за това, което той може. Тъжно е, че само Народният театър има художник. Улиците се напълниха с кич. Това си е присъда на времето в общото съсичане на културата ни. Високото изкуство има нужда от тези екстри. Тук е мястото на държавата, която както обикновено страда от вакуум.”
