В събота срещу неделя през нощта в 97 държави в света, на всички континенти се чете поезия. Срещата на Световното поетическо движение, създадено през м. юли т.г. в Мерилин, Колумбия, е с цел да свърже поезията и мира, единството на различните култури и народи, бедността, поетическото правосъдие и възможните действия в полза на глобализацията на поезията. И българските поети, членове на движението, се срещнаха в София. Валентина Михайлова беше на тази среща.
„Това беше една световна поетична среща. Някъде беше нощ, другаде ден, при нас беше 18.00 ч. Това беше денят, в който всички ние изтръпнахме от безсилието пред насилието, пред озлоблението. Нашите поети светкавично реагираха на това. Те бяха в пълен синхрон с това, което се случваше. Искам да го противопоставя на онова, което се случваше извън театралната зала на СУ. След поетичното събитие, излизайки навън, веднага всички се потопиха без никакъв преход в звуците на един предизборен концерт. Контрастът беше забележителен и ефектът не беше в полза на външното шоу. Лошото е, че вътре хората бяха по-малко. Въпрос на избор. Важното е, че освен гласът на политика, можеше да се чуе и гласът на поета.
Това беше смисълът на това четене. Както каза Меглена Николчина, която водеше вечерта: „Всеки се изказа, време е и ние, поетите, да кажем!” Участваха Амелия Личева, Ясен Атанасов, Ясен Василев, Цочо Бояджиев, Владимир Левчев, Едвин Сугарев, Петър Чухов и много други. Марин Будаков постави стихотворението си в контекста на последните събития в Катуница и дори го посвети на тях. Има тревога за оцеляването на света, за града ни, за смачкания морал, за умирането на идеите. Същото събитие в Лос Анжелис мина под надслов „Сто хиляди поети за промяна”. Поетите доказаха своята приспособимост към актуалните събития и проблеми, което налага необходимостта от по-често общуване с тях.”
Последвайте ни и в
Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
