Весела опера в три действия от Балдасаре Галупи, по „Дзон Дзон, принцът на Кибин-кан-ка” от Джовани Гадзанига.
Либретото е на Джовани Бертати.
Изпълняват солисти и оркестърът на кралската валонска опера в Лиеж. Дирижира Риналдо Алесандрини.
Действащи лица и изпълнители:
• Аньезина – Анна-Мария Пандзарела, сопран
• Ксункиа – Лисбет Девос, сопран
• Кам-си – Присила Лаплас, сопран
• Зида – Федерика Карневале, мецосопран
• Дзон-Дзон – Филипо Адами, тенор
• Джеминиано – Алберто Риналди, баритон
• Ли-лам – Юри Городецки, тенор
• Си-син – Даниеле Занфардино, тенор
Съдържание на операта
Балдасаре Галупи е един от най-обичаните оперни композитори в Европа през 18 в. Творбите му се поставят навсякъде, дори и в двора на Екатерина Велика. Няколко са периодите в творчеството му. Първо се интересува от опера-серия, но след като се свързва с Карло Голдони, създава много комични творби. Повечето от неговата музика е абсолютно непозната днес. Роден е на остров Бурано във венецианската лагуна, затова често го наричали буранецът. Оперният му дебют предизвикал зрелищен провал с освирквания и ядни реплики от страна на публика и критика. Първият му учител бил Антонио Лоти, а първата му работа – клавесинист във Флоренция. Венеция и операта обаче го привличали неудържимо и през 1729 г. е началото на кариерата му като оперен композитор – творбата е „Доринда”, която буди всеобщо възхищение. От 1748 г. е капелмайстор в базиликата „Св. Марко” във Венеция – възможно най-престижната в републиката длъжност за музикант. Поредимно работи във Венеция, но често пътува до Лондон, а около три години е и в Санкт Петербург при Екатерина Велика. За първи път се среща с Карло Голдони през 1749 г., а тяхната първа съвместна творба е „Аркадия в Брента”. Следващите им опери били много обичани и популярни, а до наши дни е достигнала операта „Селският философ”. Друга популярна опера е „Лунният свят”, отново с либретист Голдони. По това либрето писали още Хайдн и Паизиело. С напредване на възрастта на композитора оперните продукции намалели за сметка на творби за клавесин и ораториална музика. Единственото пълно издание на всички пиеси за клавесин, общо 90 на Галупи е направено от пианиста Питър Саврайт. Без да е абсолютно точно доказано се смята, че някои от религиозните творби, приписвани на Вивалди, всъщност са създадени от Балдасаре Галупи, като например Beatus Vir, Nisi Dominus и Dixit Dominus.
събота, 24 март, 22.00 часа
