Диригент Кристиан Оросану
Солист Дитер Флури, флейта
В програмата:
• Д. Войкулеску – Codex caioni
• Ж. Ибер – Концерт за флейта и оркестър
• А. Дворжак – Симфония № 9 „Из Новия свят”
Профилът, репертоарът и историята на Оркестъра на Букурещкото национално радио са дълбоко свързани с румънската национална музикална култура. През 1928 – годината, в която се създава Румънската компания за радиоразпространение, се създава и Симфоничният оркестър на радиото по инициатива и под ръководството на композитора Михаил Жора. Съставът започва да изнася публични концерти през 1932.
Оркестърът работи с най-големите диригенти на Румъния – Йонел Перлеа, Алфред Алесандреску, Теодор Рогалски, Константин Силвестри, Йосиф Конта, Емануел Еленеску и Хоря Андрееску, както и с авторитетни гост диригенти като Джордже Енеску, Серджиу Комисиона, Йон Бачу и Кристиан Мандял. По време на концертните сезони оркестърът е домакин на съзвездие от румънски и чужди солисти, които изпълняват творби от всички епохи.
Сред имената, с които оркестърът сътрудничи в своята история, са изпълнители от класата на Вилем Менделберг, Карло Цеки, Игор Маркевич, Курт Мазур, Вацлав Нойман, Генади Рождественски, Паул Клецке, Емил Чакъров, Лайф Сегерстам, Монсерат Кабайе, Анжела Георгиу, Илеана Котрубаш, Пласидо Доминго, Лучано Павароти и Суингъл Сингърс, Раду Лупо, Святослав Рихтер, Емил Гилелс, Елисо Вирсаладзе и Никита Магалоф, Йехуди Менухин, Гидон Кремер, Исак Щерн, Давид Ойстрах и Хенрик Шеринг, Наталия Гутман, Мстислав Ростропович и Франц Хелмерсон.
Румънският диригент Кристиан Оросану през последния сезон прави няколко важни дебюта и бързо печели професионална репутация, която надхвърля границите на родината му. Той дирижира Оркестъра на Париж и Националния оркестър на Бордо, за който Le Monde de la Musique пише: Кристиан Оросану дирижира... с красиво усещане за фраза и архитектура... Дирижирането на Оросану е безпогрешно, с рядко срещана прецизност на стила, по-елегантнo и пестеливo от обикновено... Наскоро той дебютира успешно с Тонхале и Немския симфоничен оркестър – Берлин, където е асистент-диригент през сезон 2007-2008.
Оросану работи още с Шотландския оркестър на Би Би Си, ансамбъл „Оркестрал”, Париж, оркестър „Ламурьо”, Националния оркестър на Порто, филхармонията „Джордже Енеску”, Филхармоничния оркестър на Страсбург, Филхармоничния оркестър на Брюксел. Дирижира Симфоничния оркестър на Датското радио на конкурса Николай Малко през 2005 и печели втора награда. През 2003 е ангажиран да дирижира Оркестъра на Париж на фестивала в Екс-ан-Прованс.
В Япония Оросану установява близко сътрудничество с един нов, млад и динамичен оркестър – оркестъра на Центъра за изпълнителски изкуства Хиого. През последните години има възможността да работи като асистент-диригент на Ютака Садо и Инго Мецмахер.
Оросану дирижира интензивно и в родния Букурещ. Работи в близко сътрудничество с оркестъра на Националното радио в Букурещ, както и с Букурещката Национална опера и операта в Клуж, където дирижира повече от 30 заглавия. Назначен е за диригент на Филхармонията в Брашов. Той е последният носител на Награда на музикалната критика в Румъния.
Преди диригентската си кариера Оросану свири пет години валдхорна в Оркестъра на Националното радио в Букурещ. Учил е валдхорна и оркестрово дирижиране в Музикалния университет в Букурещ, като в същото време посещава курсове при Константин Буджеану. По-късно получава стипендия за специализизация при Хелмут Рилинг в Международната Бахова академия в Щутгарт.
Педагогическата му дейност като професор по оркестрово свирене започва през 1999 в Академията по музика в Клуж. Между 1999 и 2000 обикаля Румъния и чужбина със своите три студентски оркестъра.
През 2010 започва да преподава дирижиране в Академията по музика в Яш, а през 2011 води майсторски класове по дирижиране с Филхармонията на Яш.
През 2005 завършва докторат на тема „Темпо и драматично усещане” в оперите на Моцарт.
Дитер Флури – роден в Цюрих, следва при Х. Майер и А. Жоне. Срещите с А. Николе допълват обучението му и оставят трайна следа в неговото развитие. През 1977 е ангажиран в оркестъра на Виенската държавна опера, а от 1981 е първи флейтист на виенските филхармоници.
Работи интензивно като камерен музикант. Член основател е на Виенския духов ансамбъл, работи съвместно с прочутия Klangforum Wien и с Виенски виртуози.
Реализира редица премиери на нова музика от автори като Д. Лигети, С. Шарино и др. Изпълнява за първи път Концерта за флейта от У. Ройко (заедно с виенските симфоници под диригентството на К. Абадо) в рамките на фестивала Wien Modern. Реализира редица записи на CD на произведения от Й. С. Бах, Г. Ф. Телеман, В. А. Моцарт и соло пиеси на композитори от 20 век, включително музика за флейта от времето на Френската шесторка. Осъществява редица концерти като солист с виенските филхармоници, Цюрихския камерен оркестър, Нов японски филхармоничен оркестър и др.
Преподавателската си дейност започва във Висшето музикално училище във Виена. След двугодишна работа във Виенската консерватория, Д. Флури поема класа по концертно обучение в Музикалния университет на Грац, като през същата година приема и поста на П. Л. Граф в Международната лятна академия на Ленк.
Провежда майсторски класове в Сапоро и в рамките на Музикалния форум в Мадрид.
Концертът ще се състои в Доходно здание, Русе.
