Защо държавата не се грижи за културни паметници от национално значение? Рациария, чиито добре запазени останки се намират край днешното видинското село Арчар, е била голям град в римската провинция Горна Мизия. Той би могла да бъде един от малкото в света напълно разкрити антични градове. Туристи биха могъл да се разхождат по автентични римски улици, между зидовете на хилядолетни сгради, в атмосферата на древен град с по-монументална архитектура дори от тази на Филипополис – сред форума на града, амфитеатъра, баните, храмовете, вилите, некропола.
Градът, който е съществувал в продължение на 600 години, е бил своеобразен център на изкуствата със собствени златарски работилници, ателиета за архитектурна украса и скулптури. Известно е още от турско време, че след проливни дъждове по полето на Арчар много често са лъсвали римски монети.
В края на 20 век обаче той е разоран от трактори и булдозери. Районът е определян като изключителен паметник на културата, но от години безнаказано го рушат иманяри. Треската за злато и антики е прокарала дотук един от пътищата за трафик на ценности. Затова за Рациария най-често се говори в полицейските сводки. Защо, въпреки многократните сигнали на археолози, журналисти, наши и чужди учени, Рациария – този голям културен обект от национално значение, все още е пренебрегван от държавата и оставен на разграбване?
Да коментират случващото се с този древен римски град поканихме в студиото на „Какво се случва” археолога Красимира Лука, която работи от няколко години в този район, и Светослав Георгиев от управителния съвет на Международния съвет за паметниците на културата и забележителните места – ИКОМОС.
