Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Във фолклорната представа гората и различните дървесни видове са само сенки, които отразяват истинския свят на природата. Той обаче може да бъде видян само с очите на сърцето и то ако човек притежава чисто и голямо сърце, в което да се побере цялата вселена. В индоевропейската митология всяко дърво притежава свой собствен дух. Той живее вътре в него и умира, ако дървото загине или бъде отсечено. В Древна Гърция за такива духове се смятат дървесните нимфи. Според скандинавската митология светлите елфи са безсмъртни или дълго живеещи духове на гората. В българската фолклорна представа като олицетворение на световното дърво се смятат различните видове дъб, кипарис, явор и габър. На Балканите много често ябълката играе важни ритуални роли (сватба, погребение и др.). Златната ябълка се свързва с познанието и юнашкия подвиг. За славянския мироглед е характерно предположението, че световното дърво, наречено рай, е местообиталище на душите на мъртвите. Старите дъбове (над 150-годишните) се считат за свещени и се обкичват с червена прежда и пари, оставени като жертва от болните. Когато в миналото не е имало църкви, селяните са се черкували при такива дъбове. За бука се казва, че е дом на самодиви, а брястът гони злите сили. Орехът пък е свързан с редица табута и сложни представи за неговата космогонична функция. Сутрин на Гергьовден вратите се украсяват с орехови листа, а овцете се изкарват с орехово клонче. Понеже ореховата шума прогонва змейове и самодиви, през Русалската неделя всяка мома и булка слага в пазвата си орехови листа и пелин. С най-голяма почит от всички дървесни видове се оказва обаче всяко старо дърво. Народната вяра забранява то да се сече, както и дърво при манастир, извор или воденица. На Изток световното дърво е свързано с прехода от живота към смъртта и обратното; то помага на шамана в неговото невидимо пътуване. В дълбоката древност хората лесно извършвали прехода между Земята и Небето, защото Небето било допряно до Земята и смъртта не съществувала. Освен това те били здраво свързани чрез мост или дърво, по което всички преминавали лесно. В по-късна епоха връзката между Небето и Земята се прекъсва и по дървото можели да преминат само духове.
