Георги Драмбозов
Снимка: Димитрина Кюркчиева
Стихосбирката ще бъде представена в четвъртък, 18 октомври, в пиано-бара на Столичната библиотека.
Авторът й Георги Драмбозов с тъга констатира пред „Нашият ден”, че „нашето време е леко бездуховно, забързано, време на безлюбие.” И продължи: „Събрал съм нови текстове, а едно от стихотворенията е „Безлюбие”. За стиховете не трябва да се приказва, те трябва да се казват. Христос се обръща към Господа и го моли да се върне на Земята: „О, Господи, да си остана пак човек, да стана простосмъртен, защото на Земята е ад, защото братята ми са се превърнали в роботи и не знаят да обичат, а знаят да пресмятат.” Ако ви кажа поантата на това стихотворение ще разберете за какво става дума, но това всеки трябва да направи сам за себе си.
Аз адресирам тази стихосбирка към света, който действително стана твърде прагматичен, а любовта можем да намерим около и в себе си. Отчуждението обзело повечето хора, вероятно по социално-битови причини, може да се преодолее само с оптимизма, че доброто и любовта ще победят.
А сега по една друга тема, която ме занимава от години. Отмират ли читалищата като средища на култура, на българщина или отново има връщане към тях? След като през 1990 година възстановихме Съюза на народните читалища и сега имаме установен Върховен читалищен съвет с председател един много деен човек, поетът Николай Дойнов, нещата тръгнаха. Имаше някакъв отлив. От 4000 те бяха станали 3000, но сега читалищата са 3600. Повечето от тях са членове на този съюз и имат свой организационен живот. Надяват се на помощта на държавата и я имат засега. Ако се вгледате, ще видите, че всеки по-голям поет, музикант, артист е минал през читалищната сцена и може би именно там се е запалил по изкуството. Читалищата са един своеобразен, народностен тип в управлението на културата и те винаги, макар и с по-модерна комуникация, ще са нужни на хората.”
Последвайте ни и в
Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
