Ирина Владикова, зам.-председател на Асоциацията на българските училища в чужбина и училищен ръководител на българо-австрийското училище „Св. св.Кирил и Методий” във Виена сподели за „Нашият ден”:
„23 години съм преподавател в училището във Виена. Работя в Института за български език. Семейните ми ангажименти ме доведоха тука. Започнах като хоби, просто исках дечицата да учат български език, беше на килиен принцип - всички класове на едно. Броят на децата не позволяваше, нямахме и помещение. Бяхме а в една стая. Сега децата са над 220 на различна възраст.
В края на 1996 година българското правителство чрез нашето посолство тук ни предостави един апартамент в техния жилищен комплекс, който ползваме безвъзмездно. Оказа се, че помещението ни е малко и посланик Шекерлетова м.г. позволи да ползваме една доста голяма зала. В събота работим с децата, които живеят извън Виена.
Каква е мотивацията на децата? – Различна е, но в основата е семейството, защото от него зависи дали търси възможности за познания по майчин език и връзката с България. Много е направено за хората, които идват да живеят в Австрия и имат друг майчин език освен немския. 22 езика са въведени в системата на образованието. Всички тези деца имат възможност по желание да изучават майчин език. Дори в началното образование на много места, където процента на децата с немайчин език немски, влиза втори преподавател, носител на този език. А българския език децата ни могат да избират и като предмет „чужд език”. Тука се изучават 4 до 5 чужди езика. Английският е задължителен като първи чужд език и от там нататък избират традиционните класически чужди езици. При нас има проблем, защото децата могат да избират българския за чужд език, но след това не могат на него да държат матура. Така се губи мотивацията на нашите деца. Започнахме да изучаваме българския като чужд заедно с други 18 езика, а само три останахме без тази матура. Това трябва да получи своето решение и ние работим по проблема.”
