Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
… Нека започна с това, че тази година имам своеобразен юбилей - 40 години от първото ми участие в Радио София и 25 години на „Час на слушателя" - това е рубрика с най-дълъг живот в програмите на Радиото. Участието в Радиото - какво ми дава? Дава ми популярност почти като тази в телевизията - като актьор, а като човек - радостта да общувам с много талантливи колеги и хора на изкуството… започнах работата си в Радиото като дете и оттогава участвам все в детски предавания и това ми е едно от основните занимания в Радиото… започнах с такива големи майстори като Никола Балабанов, Асен Камбуров, Лили Попиванова, Славка Славова, Цонка Митева - те бяха мои учители в Радиото. А всичко това подкрепя моята увереност, че ставам за работата, която в момента практикувам, ставам за актьор. Моят учител във ВИТИЗ проф. Георги Стаматов казваше: „След 15 години ще ви видим що за актьори сте”. Сега мога да кажа, че може би изглежда съм щастлив, намерил съм похлупак на гърнето… През 47-ма година се явих на конкурс и бях приет в драматичния състав на пионерския колектив „Бодра смяна” с ръководител сегашния кинорежисьор з. а. Янко Янков. Той откри, че мога да казвам басни. И това става начало на моето занимание с този вид изкуство. С този драм-състав бяхме заедно с такива вече известни личности като Асен Траянов, Домна Ганева, Людмил Стайков. Кое беше най-важното? Ами може би това, че аз съм един от многото. Там заедно с многото трябва да се опитам да съм един от първите. Поне понякога…
