Излезе анализът на политическия октомври 2014-а на Института "Иван Хаджийски" под общата редакция на проф. Петър-Емил Митев. В дискусията са участвали проф. Петър-Емил Митев, Андрей Райчев, Кънчо Стойчев, Борис Попиванов, Първан Симеонов и Димитър Ганев.
Според анализа глобалният проблем на проблемите е дали „незападният” свят ще се превърне в „антизападен”. Нов момент в и без това сложната ситуация внася възходът на "Ислямска държава", която принуждава Запада да прецени, че без съдействието на Русия не може да противостои успешно на „извънсистемни играчи”. Глобалното разделение Запад-Изток се утвърждава като резултат от кризата на еднополюсния свят. Същевременно все повече изпъкват опитите противостоенето да се регулира, за да не излезе извън контрол. Протича процес на консолидация на „незападните“ сили, който получи и идейна легитимация в програмна реч на руския президент. Споразумението за газови доставки за Украйна и изборите в Донбас маркират двете линии в развитието на глобалната ситуация. България твърдо се нарежда сред ястребите на русофобската политика. Изборите в Донбас усилват разпадането на Украйна и поставят на ново изпитание отношенията между Запада и Русия. Двете „самопровъзгласени” народни републики стават и „самолегитимирани”. Икономическият съюз на Русия и Китай поставя под въпрос съществуващата система на световна търговия. Създаването на Ислямска държава и военните действия в Близкия изток актуализират проблема за бежанците и прибавят още по-тревожния въпрос за участие на български граждани сред бойците-джихадисти.
Електоралното участие в изборите за 43-ото Народно събрание формално погледнато не се отличава съществено от практиката на развитите демокрации, но в условията на политическа криза и търсене на демократичен изход означава критично ниска степен на доверие в политическия елит. Българският избирател гласува срещу политическия монопол. В НС влязоха четири конкурентни двойки формации – ГЕРБ и РБ в дясното пространство, БСП и АБВ в лявото, ДПС и ББЦ в центъра, ПФ и „Атака“ в националистическия сектор. Политическата криза, започнала в началото на 2013 г., не е приключила. Характерът на трудностите по съставяне на правителство и осигуряването на парламентарно мнозинство правят вероятно продължаването на политическата нестабилност в нови форми. Безпрецедентен нормален политически диалог между парламентарните формации показва съзнание за отговорност в утежнената обществена ситуация. Нехарактерно диалогичното поведение на Борисов го подчертава допълнително.
Предстоящият фалит на Корпоративна търговска банка ще доведе до нови изпитания за финансовата стабилност на страната и несъмнено ще се отрази върху отношенията между политическите сили. Въпросът „Кой е виновен?” е логичен, но може отново да засенчи проблема „Какво да се прави?”
ГЕРБ не постигна предизборно заложените си цели, но е в несъмнено водеща позиция. Партията излезе от изолация и не е нежелан партньор. Следизборният политически процес протича по предложения от герберите дневен ред. Резултатът на ГЕРБ (по-голям, отколкото на БСП и ДПС взети заедно) предоставя основната отговорност на партията по съставяне на кабинет. Заедно с това Борисов се стреми да направи отговорността максимално споделена.
БСП получи най-ниския си изборен резултат след промените и загуби монопола върху лявото пространство. Перспективата й ще зависи от адекватността на равносметката, освобождаването от вътрешнопартийните напрежения и връщането към лявата си идентичност.
Сложните отношения в рамките на РБ рефлектират и върху нееднозначното му поведение при съставянето на бъдещия кабинет. Играта около евентуалното участие на „патриотите” в проправителствено мнозинство е в тясна връзка с проблема за изолация на ДПС и лишаването на ГЕРБ от предварително обещаната подкрепа.
ДПС се намира в изчаквателна позиция, решено да докаже във втори пореден парламент, че без подкрепа на движението стабилно правителство не е възможно.
Повече от година българските протестиращи искаха предсрочни избори, за да сложат край на нестабилността и задкулисието. През изминалия октомври пролича, че проблемът на демокрацията в България не се лекува с избори. Дълго време Делян Пеевски беше фигурата, фокусирала недоволството на протеста. Сега той стои на първия ред в парламента и е вносител на първия законопроект.
Новият български кабинет още не е съставен и вече се множат песимистичните прогнози за неговата краткотрайност и нестабилност. Расте и убеждението, че несигурната парламентарна конфигурация ще ликвидира шансовете управленският екип да рискува с реализиране на сериозни промени. Никак не е изключено формирането на правителство да бъде не финал на политическата криза, а просто неин етап, който ще продължи през 2015 г.
Популизмът получава ново пространство за изява. Видимата несигурност на политическия процес и ниското доверие в институциите засилва натиска в полза на „магически“ прости решения, от рода на Велико Народно събрание, президентска република или мажоритарна система. Експериментаторството, без ясна стратегия и кауза, може да нанесе нови, допълнителни удари върху доказано крехката българска демокрация. Партиите са изправени пред задачата да възстановяват доверие в по-трудни условия от всякога. Най-важно е преди всичко какъв вариант на политически живот ще бъде избран през следващите месеци – конфронтационен или консенсуален. Изкушението да се замества търсенето на стратегически изход с показен сблъсък е голямо. То обаче може да ерозира до опасни равнища целия парламентарен модел като неефективен. Дискусията по актуализацията на Бюджет 2014 и Бюджет 2015 ще бъде показателна поне в две посоки – има ли нагласа за сътрудничество по най-важните въпроси за страната и има ли стремеж да се търси обоснована промяна в държавната политика. Или фасадата отново ще се окаже по-важна от съдържанието.
Целият анализ на Институт "Иван Хаджийски можете да прочетете тук.
