Тук е голямото предизвикателство пред държавата да подпомага с обществени поръчки. Държавата трябва да има най-голяма грижа да предоставя възможности за работа на тези предприятия.
В предприятията са необходими технологични обновления и възможност за иновации, категоричен беше Баласопулов:
Разбира се, основната възможност е чрез европейските проекти, проблемът е, че те не са адаптирани за нуждите и възможностите на социалните предприятия.
Проблем в предприятията с хора с увреждания е и заплащането на първите 3 дни от болничните:
В тези предприятия над 50% са хора с увреждания и те редовно за по няколко дни отсъстват и (предприятията – бел.ред.) не могат да издържат финансово. Те трябва стриктно да внесат здравните и социалните вноски, но понякога възстановяването се бави, някой път и до 6 месеца. А те с тези пари трябва да платят в месеца допълнителното възнаграждение във връзка с нетрудоспособността. И на практика излиза, че тези предприятия финансират държавата.
Необходимо е обучение и специално подпомагане за младите хора с увреждания, смята Елка Тодорова, председател на Националната федерация на работодателите на инвалиди:
Чрез ОП "Развитие на човешките ресурси" такъв тип схеми за професионалното обучение може да подкрепят процеса, тъй като много от лицата с увреждания са неактивни, демотивирани. Повечето от 40% от целевата група хора с увреждания са дори без средно образование. Една от спешните мерки, която трябва да се вземе, е специална схема а младежката заетост за хора с увреждания.
Проблемът не е толкова в размера на средствата, колкото в приложението на закона, твърди Баласопулов.
Контролът е изключително занижен. Работодател, който има списъчен състав от 50 души и повече, е длъжен да назначава определен процент хора с увреждания. Това трябва да се спазва и контролира, смята Тодорова.
