Около 30 години Илчевски е събирал историите в книгата си:
Това са "отпадъчните“ истории от моята журналистическа кариера – от времето, когато нямаше интерес към "малкия човек". Но сега с глобализацията на света, той започва да се интересува от оригиналните неща. А селото, което ние смятаме, че изчезва, е извор и на оригинални и различни житейски истории.
Той откровено не харесва телевизионните репортажи от българските села:
Животът там е изкривен и скучен, прилича на една пералня с мръсно бельо. Обикаляйки по селата, аз съм виждал невероятно свежи хора. Там, където има корени на дървета, там ще има и корени на човещина.
Според него, има голяма разлика в светоусещането между селския и градския човек:
Книгата блика от хумор и от смях, защото хората са витални. Няма обиди, няма разочарование. Този човек, който стои с двата крака в разкопаната земя, той няма накъде да потъне. В този свят няма място за страх. За тях е важен животът, докато за хората в градовете на дневен ред излиза Азът, егото. Ако има 4-ма души и 4 стаи в апартамент в града, хората ще са сами в една от стаите. Докато при селския човек не е така.
Чуйте цялото интервю с Николай Илчевски и невероятните истории за селските хора.
