Това, което визирам като много голям проблем, е именно липсата на солидарност между страните-членки в ЕС. Има доминантната роля на по-развитите държави в Северна и Западна Европа, които до голяма степен определят и миграционната политика. Тук става дума и за общоевропейските гранични сили, които неведнъж са обвинявани в системен побой над бежанци. Става дума и за липса на санкция, посочи той.
Според него с отношението към бежанците се нарушават европейските морални ценности:
Тези хора не отиват на разходка. Те търсят по-добрия живот. Те не идват, за да обират мазетата ни с компоти, не идват, за да взимат работата ни. Другото е, че не можем да си представим статистически за какво говорим. В момента има 51 млн. бежанци в света. От целия този брой в Европа са потърсили спасение едва 150 хил. души. Това е меко казано смехотворно да се вдига олелия за подобна статистика. Тук визирам и националистическите фракции, които изготвиха цели доктрини на основата на омразата към бежанците, включително и в България. Струва ми се смехотворно постоянно да се говори за тази заплаха от бежанци, при условие че реално нещата стоят по съвсем различен начин. Тези хора бягат от военни конфликти, включително и в Африка, за които конфликти не се говори. Европейските държави косвено или директно трябва да поемат отговорност за действията си. Този човешки поток, който се случва от африкански държави, е кулминация на процес, който се е развивал години наред. Европа трябва да започне да отстоява принципите, на които е радетел, защото в момента не може да се говори за защита на човешки права, когато дори в рамките на ЕС имаме нарушение на тези права. Не може правителствата във Франция, Италия или Великобритания да имат една визия за пред света и в същото време да има фаворизиране в собствените им държави. Във Франция мигрантите, включително и от Източна Европа, са смятани за втора ръка хора.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.