Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
В българската политическа и културна история има забележителни фигури, които незаслужено стоят в сянката на по-буйните глави (или „младите“, както ги нарича Захарий Стоянов). Една от тези фигури е роденият в Пирдоп преди 150 години, на 23 февруари 1865, писател, общественик, политик, издател, публицист, дарител и кооперативен деец Тодор Генчов Влайков. Той е един от най-компактните български политически дейци, които винаги през дългогодишната си обществена кариера са отстоявали принципите на демократизма и плурализма. Той е един от подписалите знаменитото писмо на д-р Кръстьо Кръстев, с което той предупреждава Особата (цар Фердинанд) за пагубните последици, които би имало решението България да се включи на страната на Централните сили в Първата световна война. Известна е брошурата на Тодор Влайков „Личният режим у нас. Бележки върху неговото развитие и върху условията на премахването му“, където с удивителна яснота проследява язвите на българската политическа система в началото на ХХ век. Създател на Радикал-демократическата партия, на „литературния кръжец“, както са я наричали презрително заради изявените литературни и интелектуални личности в нейните редици, той е сред винаги отстояващите правото на морал вътре в политиката, на настояването, че нравствеността е основният градиент на трайното и устойчиво политическо и държавно развитие. Тодор Влайков е също така писател, един от най-ярките представители на битовия жанр в българската литература. Неговото най-известно произведение е „Дядо Славчовата унука“, но той е написал още много такива, в които с любов и с искрена симпатия разказва за бита на българските селяни, най-вече на тези от родния му Пирдопски край. Председател на Писателския съюз през 20-те години, той се е ползвал винаги с авторитет и уважение в интелектуалните среди, почтително назоваващи го дядо Влайков. Едновременно с това той е сред най-бележитите български дарители, кино „Влайкова“ е един сред многото примери. И то съвсем не случайно носи това име. Основател и на Учителския съюз, а в село Мирково заедно с Тодор Йончев основават през 1890 г. първото българско кооперативно дружество – „Мирковско взаимодавно спестовно земеделческо дружество „Орало“. По повод на кооперациите Тодор Влайков изрично указва: „Кооперациите – това са организации, създаването на които, то се знае, зависи от частната инициатива“. Една мащабна фигура на българската история, която по различни причини все още не е получила полагащото ѝ се научно и обществено внимание. Тъкмо това се опитва да поправи със своята изящно издадена брошура „Морал и политика. Страници за Тодор Влайков“ проф. Михаил Неделчев от Нов български университет. Той е един от участниците в предаването на Програма „Христо Ботев“ на БНР „Премълчаната история“ на 17 юни 2015 година. Заедно с него ще бъдат проф. Румяна Дамянова от Института по литература на БАН, д-р Румяна Пенчева, ръководител на Националния литературен архив, и Радко Влайков, правнук на Тодор Влайков.
