Добринка Табакова за професионалния си път, вдъхновението и музикалните приятелства

Снимка: dobrinka.com

„Ослепителна светлина“, „Топъл блясък“, „Слънчев триптих“… Произведенията, създадени от Добринка Табакова, носят заглавия, които насочват съзнанието към светлото, красивото, водят въображението „нагоре“. Но дори да се абстрахираме от „вербалния етикет“, това е усещането, което музиката й оставя след себе си.

Може би е свързано с времето, в което живеем – казва тя. – Но по-скоро това е път, който много хора на изкуството избират и се стремят да постигнат чрез работата си. Трябва да сме оптимисти, за да продължаваме напред. Разбира се, има и автори, които показват негативната страна на живота. Трябва да ги познава човек, за да си каже: Аз съм от другия род творци!“ Винаги ме е вълнувало изкуството, което търси нови висини. Това ме вдъхновява и това търся като композитор.

Добринка Табакова е завършила Royal Academy of Music Junior Department в Лондон и Guildhall School of Music & Drama. Нейните специалности са пиано, композиция и дирижиране. Защитила е докторантура по композиция в King's College. Първата си награда като автор печели едва 14-годишна – приза „Жан-Фредерик Перену”, присъден й  на Международния конкурс по музика във Виена. Това е само няколко години след като семейството й напуска България.

В Пловдив съм родена и там се зароди тази любов към музиката – продължава Добринка. – Първо – благодарение на голямата колекция от плочи, която имахме вкъщи. А и първата ми учителка по пиано Даниела Костова никога не ме спираше да импровизирам. Често го правех, ако не бях научила добре новата пиеса. Много съм благодарна за тази свобода, която ми беше дадена. Композиция започнах да уча в Лондон през1991г. Самото осъзнаване, че аз композирам, а не изпълнявам нечие произведение стана постепенно. Не мога да кажа, че някой ми е повлиял. Просто исках да изкажа „собствено мнение“. Най-голямото ми вдъхновение са композиторите, които съм слушала като малка у дома и на концертите, които посещавах с родителите си. Все още помня колко ме впечатли първото слушане на Концерт за пиано №2 от Сен Санс. Имаше ясна структура, вълнуваше ме и исках да съм част от света, в който тези цветове и емоции се създават. Съвременни композитори започнах да слушам чак след като дойдох в Лондон – Лигети, Месиен… Дори имах щастието да участвам в един майсторски курс, в който преподаваше Ксенакис. Бях на 12 години и музиката на тези композитори стана част от въображението ми. Винаги съм смятала, че композицията е възможност да комуникирам с много хора или дори само с един човек. В творческия процес най-силно ме вълнува именно това – затварянето на кръга автор-изпълнител-слушател. Винаги има много емоции покрай първото изпълнение на всяка творба. Мисълта, че не само ти, но и всички други ще я чуят за първи път… Много съм щастлива, че от ранна възраст има  около мен изпълнители, които не се страхуват да включат в репертоара си нови произведения, да направят мост между утвърдените имена и съвременните автори. С Максим Рисанов (от Украйна), който е един от тях, се познаваме от първата година в Гилдхол, учихме заедно. Той е виолист и диригент. Също и литовската виолончелистка Кристина Блаумане, за която написах Концерта за чело, както и други изпълнители, хорове… Повече от десет години работя с Оркестъра на лебеда, в града на Шекспир, Стратфорд на Ейвън. От 2014 г. съм назначена за две години като композитор-партньор, благодарение на фондация  Сорел“. Първото произведение (премиерата беше на 29 май) е вдъхновено от „Хайлайн“ – надземна линия в Ню Йорк, превърната в прекрасен парк. Отдолу минават толкова коли, а там горе е алея от зеленина над кипящия живот. Другото е посветено на 400 години от смъртта на Шекспир, събитие, което ще отбележим през 2016 г.

Албумът на Добринка Табакова „Струнни пътеки” (String Paths) бе номиниран за престижното отличие Грами в категорията „Най-добър албум с класическа музика”. Кои са другите награди, които цени особено много?

Те са чудесно нещо, но истински остават в съзнанието изпълненията на творбите. Например през  2012 г., когато се честваше 50 години от коронясването на английската кралица Елизабет II, избраха химн, който бях написала по този повод. Той прозвуча в катедралата „Свети Павел“. Незабравимо чувство. Отличие в Ню Йорк пък ми даде възможност да видя „Хайлайн“. Наградите не са нещо само за себе си, те са част от едно цяло, от един голям път.


Още от категорията
Момент от репетицията на

"Нестинарка" отново на сцената

Тази години се чества 90-годишнината на българския балет и 110 години от рождението на акад. Марин Големинов. Затова напълно логична беше идеята в операта в Стара Загора да бъде поставена танцовата драма на големия български композитор, чийто живот беше свързан с живота на този театър. Възстановява се пълната версия на Маргарита Арнаудова, която ще..

публикувано на 23.05.18 в 15:22
Христина Ангелакова

Сбогуваме се с оперната прима Христина Ангелакова

Почитатели и приятели се събраха в Софийската опера за последно сбогом с голямата оперна певица Христина Ангелакова. Тя почина на 73-годишна възраст. "Огромна загуба за българската култура". Това мълвяха всички хора, политици, музиканти от различни жанрове и меломани, дошли да отдадат почит на една голяма личност. Гласът на Христина Ангелакова..

обновено на 23.05.18 в 14:59

Да събудиш фараоните с гайди?

Моментът, в който застанаха пред едно от чудесата на света - Пирамидите, те извадиха гайдите, и там, в пустинята камилите сигурно за първи път чуха "Трите пъти", дори и сфинксът ми се стори, че  нададе ухо. Е, оказа се, че да събудиш фараоните с гайди се оказа забранено. И някъде от тук, от средата на пътешествието до Египет с 8 гайдари и един..

обновено на 23.05.18 в 14:24

На 30 май е българската премиера на "Магическите гласове на България"

След като спечели публиката в Страсбург и Берлин, мултимедийният музикален спектакъл „Магическите гласове на България“ ще има своята българска премиера на 30 май от 20:00 часа в Театър Азарян, НДК. Спектакълът е своеобразен разказ за случващото се през годините с българската музика и женските гласове на България - от автентичните народни песни..

публикувано на 23.05.18 в 11:57
Най-древната индийска класическа музика – дхрупад, представят у нас виртуозните ѝ изпълнители братя Гундеча

Най-древната индийска класическа музика – дхрупад, представят у нас виртуозните изпълнители братя Гундеча

Най-древната индийска класическа музика – дхрупад, представят у нас виртуозните ѝ изпълнители братя Гундеча с три концерта и два семинара от 19 до 24 юни в София, Бургас и Варна, съобщават за БТА организаторите от Индологическата фондация "Изток-Запад". Дхрупад е най-древната форма на индийската класическа музика, достигнала до наши дни в оригинален вид...

публикувано на 23.05.18 в 11:42

АББА отново звучат на варненска сцена

"Мамма миа" – мюзикъл по песните на АББА – ще звучи тази вечер от 19.00 часа на Основна сцена на Държавна опера Варна. П остановката се базира на предишната, изключително успешна версия на мюзикъла, но само донякъде. Диригентът и главен художествен ръководител на Варненската детско-юношеска опера Ганчо Ганчев е направил съвсем различна..

публикувано на 23.05.18 в 11:06

Джаз БГ

В празничното издание на „Джаз Клуб” по програма „Христо Ботев” на 24 май звучат пиеси, свързани с български музиканти – автори, изпълнители, ансамбли и групи. Срещата ни съдържа звукозаписи от различни периоди на българската джаз школа и съчетава уменията на членовете на Биг бенда на БНР, Вили Казасян, Янко Миладинов, Антони Дончев, Иван Стайков, Васил..

публикувано на 23.05.18 в 10:45