Добринка Табакова за професионалния си път, вдъхновението и музикалните приятелства

Снимка: dobrinka.com

„Ослепителна светлина“, „Топъл блясък“, „Слънчев триптих“… Произведенията, създадени от Добринка Табакова, носят заглавия, които насочват съзнанието към светлото, красивото, водят въображението „нагоре“. Но дори да се абстрахираме от „вербалния етикет“, това е усещането, което музиката й оставя след себе си.

Може би е свързано с времето, в което живеем – казва тя. – Но по-скоро това е път, който много хора на изкуството избират и се стремят да постигнат чрез работата си. Трябва да сме оптимисти, за да продължаваме напред. Разбира се, има и автори, които показват негативната страна на живота. Трябва да ги познава човек, за да си каже: Аз съм от другия род творци!“ Винаги ме е вълнувало изкуството, което търси нови висини. Това ме вдъхновява и това търся като композитор.

Добринка Табакова е завършила Royal Academy of Music Junior Department в Лондон и Guildhall School of Music & Drama. Нейните специалности са пиано, композиция и дирижиране. Защитила е докторантура по композиция в King's College. Първата си награда като автор печели едва 14-годишна – приза „Жан-Фредерик Перену”, присъден й  на Международния конкурс по музика във Виена. Това е само няколко години след като семейството й напуска България.

В Пловдив съм родена и там се зароди тази любов към музиката – продължава Добринка. – Първо – благодарение на голямата колекция от плочи, която имахме вкъщи. А и първата ми учителка по пиано Даниела Костова никога не ме спираше да импровизирам. Често го правех, ако не бях научила добре новата пиеса. Много съм благодарна за тази свобода, която ми беше дадена. Композиция започнах да уча в Лондон през1991г. Самото осъзнаване, че аз композирам, а не изпълнявам нечие произведение стана постепенно. Не мога да кажа, че някой ми е повлиял. Просто исках да изкажа „собствено мнение“. Най-голямото ми вдъхновение са композиторите, които съм слушала като малка у дома и на концертите, които посещавах с родителите си. Все още помня колко ме впечатли първото слушане на Концерт за пиано №2 от Сен Санс. Имаше ясна структура, вълнуваше ме и исках да съм част от света, в който тези цветове и емоции се създават. Съвременни композитори започнах да слушам чак след като дойдох в Лондон – Лигети, Месиен… Дори имах щастието да участвам в един майсторски курс, в който преподаваше Ксенакис. Бях на 12 години и музиката на тези композитори стана част от въображението ми. Винаги съм смятала, че композицията е възможност да комуникирам с много хора или дори само с един човек. В творческия процес най-силно ме вълнува именно това – затварянето на кръга автор-изпълнител-слушател. Винаги има много емоции покрай първото изпълнение на всяка творба. Мисълта, че не само ти, но и всички други ще я чуят за първи път… Много съм щастлива, че от ранна възраст има  около мен изпълнители, които не се страхуват да включат в репертоара си нови произведения, да направят мост между утвърдените имена и съвременните автори. С Максим Рисанов (от Украйна), който е един от тях, се познаваме от първата година в Гилдхол, учихме заедно. Той е виолист и диригент. Също и литовската виолончелистка Кристина Блаумане, за която написах Концерта за чело, както и други изпълнители, хорове… Повече от десет години работя с Оркестъра на лебеда, в града на Шекспир, Стратфорд на Ейвън. От 2014 г. съм назначена за две години като композитор-партньор, благодарение на фондация  Сорел“. Първото произведение (премиерата беше на 29 май) е вдъхновено от „Хайлайн“ – надземна линия в Ню Йорк, превърната в прекрасен парк. Отдолу минават толкова коли, а там горе е алея от зеленина над кипящия живот. Другото е посветено на 400 години от смъртта на Шекспир, събитие, което ще отбележим през 2016 г.

Албумът на Добринка Табакова „Струнни пътеки” (String Paths) бе номиниран за престижното отличие Грами в категорията „Най-добър албум с класическа музика”. Кои са другите награди, които цени особено много?

Те са чудесно нещо, но истински остават в съзнанието изпълненията на творбите. Например през  2012 г., когато се честваше 50 години от коронясването на английската кралица Елизабет II, избраха химн, който бях написала по този повод. Той прозвуча в катедралата „Свети Павел“. Незабравимо чувство. Отличие в Ню Йорк пък ми даде възможност да видя „Хайлайн“. Наградите не са нещо само за себе си, те са част от едно цяло, от един голям път.


Още от категорията
Пол Саймън

Песни за картини и художници – 2 част

„Рене и Жоржет Магрит и тяхното куче след войната“. Има такава песен. Посветена е на художника-сюрреалист Рене Магрит. Заглавието идва от снимка на семейство Магрит в родната Белгия, под германска окупация през Втората световна война. Черно-бялата снимка е надписана като „Рене и Жоржет Магрит с тяхното куче по време на войната“. И тъкмо тази фотография..

публикувано на 23.09.18 в 08:30
Ник Барч (на пианото) със свои колеги

Пианистите Марцин Вашилиевски и Ник Барч, плюс френски тромпетисти-композитори

Слънчев джаз+ на 23 септември се разделя макар и трудно с летните фестивални сцени. Началото е с откъси от концертите на китариста Шимо Тебар и пианиста Марцин Вашилиевски от Ейвиса джаз на о-в Ибиса. Още малко пиано с последния опус на минималиста Ник Барч и изпятата история за пианиста със Соле Хименес и Чабуко. Във втората част на предаването..

публикувано на 23.09.18 в 07:20

Концерт на приятелството между Република Корея и Република България

Посолството на Република Корея в България организира за четвърти път Концерт на приятелството между Република Корея и Република България с участието на мъжки хор „Uangel Voice“ и ансамбъл „Cosmopolitan“от Корея, вокален ансамбъл „Фортисимо“ и квартет „Филхармоника“ от България. Събитието е на 26 септември 2018 от 19.00 часа в зала..

публикувано на 21.09.18 в 18:35
Вера Немирова репетира

Режисьорката Вера Немирова подготвя откриването на новия сезон в Пражката държавна опера

Пореден престижен ангажимент за българската оперна режисьорка Вера Немирова, този път в Чехия. В края на седмицата Пражката държавна опера открива своя нов сезон с нейна постановка на операта "Фиделио" от Бетовен. Спектаклите са два - в събота и неделя (22 и 23 септември), с двата състава, подготвящи заглавието. Те ще играят в Националния театър..

публикувано на 21.09.18 в 18:08
Кинг Аишоба и Аюуне Суле

Африканско турне в пет български града за 10-годишнината на „Аларма Пънк Джаз“

Кралят на музиката за колого (традиционна ганайска китара) Кинг Аишоба от Болгатанга Сити и неговият добър приятел Аюуне Суле от Кумаси (Гана) включиха Пловдив, Бургас, Варна, Велико Търново и София в европейското си турне. В България двамата музиканти гостуват по покана на радиофестивала „Аларма Пънк Джаз“ на БНР, който тази година става на 10..

публикувано на 21.09.18 в 17:06
Марк Кадин

Симфоничният оркестър на БНР открива 70-ия си концертен сезон с премиера за България и блестящата Анна Цибулева

Симфоничният оркестър на Българското национално радио открива празничния си 70-ти сезон с концерт на 28 септември, петък, от 19.30 ч. в зала „България“. Премиера за България на Добринка Табакова, Осмата симфония на Дворжак и Втория концерт на Шопен със солист блестящата Анна Цибулева са подготвили Радиосимфониците и главният диригент Марк..

публикувано на 21.09.18 в 13:33
Плакат на спектакъла #minaret на звездата от Арабския регион Омар Раджех, който ще открие 11-тото издание на ONE DANCE WEEK.

Започва ONE DANCE WEEK

11-ото издание на международния фестивал за съвременен танц и пърформанс ONE DANCE WEEK 2018 се открива  в Дома на културата “Борис Христов” в Пловдив със спектакъла #minaret  на  Омар Раджех от Ливан тази вечер. Основателят на съвременната танцова сцена в Ливан и един от водещите арабски хореографи  и неговата трупа обединяват танц, музика и..

публикувано на 21.09.18 в 09:37