Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Депутатите одобриха създаването на Националната здравна карта с окончателното приемане на Закона за лечебните заведения. По картата ще се определя необходимостта от болници за всеки район в страната. Мнозинството в Народното събрание гласува и спорния текст Националната здравна карта да се съобразява със Здравната каса при сключване на договори. Единодушно отпадна възможността за приватизация на лечебни заведения.
Чрез Националната здравна карта ще се определят и планират потребностите на населението от достъп на извънболнична и болнична медицинска помощ на териториален принцип. Тя ще се изготвя въз основа на областни здравни карти, за които министърът на здравеопазването ще назначава комисия. Мина и широко оспорваната промяна, съгласно която в областите, в които броят на леглата за болнично лечение надвишава конкретните потребности за брой легла по видове, определени с Националната здравна карта, директорите на Районните здравноосигурителни каси да сключват договори с лечебни заведения за болнична помощ или техни обединения, избирани по критерии и по ред, определени с наредба на Министерския съвет.
Срещу текста се обявиха от БСП и ДПС. Според Емил Райнов от "БСП лява България" тази промяна ще наруши правото на избор на пациентите къде да се лекуват:
Вие признавате, че в момента парите не вървят след пациента, пациентът няма избор, а Касата плаща за издръжка на структури и определя кой къде ще се лекува.
Хасан Адемов видя начин за политическа саморазправа с директори на болници:
Това означава, че Регионалната здравноосигурителна каса има такава хипотеза да налага политическа бухалка върху неудобни директори на лечебни заведения.
Здравният министър Петър Москов реагира на изказването на Адемов:
Народен представител ясно декларира, че директор на болница е политическо назначение, че болниците са политически авангард на определени партии, защото Здравната каса можела да се разправи с политически неудобни болници. Сериозна част от тези болнични заведения всъщност са скрити механизми за облагодетелстване на политически партии.
От АБВ и Патриотичния фронт подкрепиха възможността критериите и реда за сключване на договори с лечебни заведения да се определят от Министерския съвет.
Народните представители оставиха изискването директорите на Диагностично-консултативните центрове да са специализирали в здравната сфера, като по предложение на ГЕРБ отпадна условието за специалност по медицинска информатика, заедно с тази по здравен мениджмънт.
Депутатите одобриха формирането и на комплексни мултидисциплинарни центрове за деца с увреждания и хронични заболявания и за хора с редки болести. Така в болниците за активно лечение, с помощта на структурните им звена, такива пациенти ще бъдат обслужвани на едно място. Целта е те да не се разкарват от специалист на специалист в различни лечебни заведения.
Още в началото на обсъждането министърът на здравеопазването Петър Москов обоснова необходимостта от приемането на промените в Закона за лечебните заведения:
Спиране на безразборното роене на болници. Законова регламентация на възможността болниците да си взаимодействат и да формират обединение помежду си. Резултатите от това трябва да бъдат - подобрено качество на лечебния процес при максимално удобство за пациентите. И второ - възможност такива болнични групи да оптимизират взаимно структурите си и да намалят общите си разходи за немедицински дейности. Това са текстовете, които регламентират и заболявания, за които е предвидено осигуряване на комплексно лечение. НЗОК сключва договори само с тези болници или техни обединения, които структурно, апаратурно и кадрово са осигурили тази комплексност.
