Реформа няма. Всички тези неща, които се правят, ако мога да се изразя жаргонно, са къчове, които впечатляват в дадения момент и които никога не могат да имат постоянен, камо ли траен ефект. Едно здравеопазване се оценява по два основни критерия, приети от СЗО - смъртност и брой на хоспитализации. Като се знае каква е смъртността у нас, като се знае огромния брой хоспитализации – за щяло и нещяло, така се получава.
Аз не знам в каквато и да е дейност, не само в медицината, някой да е преуспял с икономии и с контрол. Не отричам, че трябва да го има, но е второстепенно. Преуспява се с дейност.
Експертът оцени хоспитализацията чрез пръстови отпечатъци като унизителни за системата, за лекарите и за пациентите. Той определи лимитните дейности в медицината като недоразумение, защото, да лимитираш болестта, е все едно да лимитираш живота:
В нашето здравеопазване основната болест е, че е недофинансирано. 10% от БВП в развитите страни отива за здравеопазване. У нас това е под 5%.
Плъзгаме се по ефектни неща, включително и властта – прави се нещо уникално и то е много добро, но това не определя облика на едно здравеопазване. Дори и в страните от третия свят има по една-две болници, които вършат всичко както в Америка, но това не значи, че имат добро здравеопазване, нали.
