Програмата за изучаване на български език в първи клас вече е одобрена. 10-членна експертна група, положила доста усилия да предупреди министерството на образованието /МОН/, защото програмата в този си вид няма ресурс да подпомогне невладеещите български език деца в усвояването му, изрази тревога от това, че техните експертни съвети не са чути и са подминати от МОН.
Калина Бозева, председател на организацията "Междуетническа инициатива за човешки права", каза в "Хоризонт до обед", че потребностите на огромна група деца не са отчетени от програмата:
Те останаха неотчетени и на финала на общественото обсъждане. Просто в края, когато се обявиха окончателните програми, видяхме, че нищо от това, което казахме, не е взето предвид. Много мъчително се прокрадна само казването, че съществува проблем, ключов проблем,че голяма част от децата в първи клас продължават да не владеят български език, независимо дори от въведената вече 2-годишна предварителна предучилищна подготовка.
Досега не е проработила философията, цялостната философия е сбъркана. Децата, за които българският език не е майчин, го изучават като майчин, те го изучават по начина, с учебното съдържание, с методологията, по която го изучават децата, за които той е майчин, но има една голяма качествена разлика. Дори на пет години, децата – българчета с майчин език, вече владеят езика като средство на общуване, както и ромските и турските деца си владеят своят език като средство на общуване. Всички майчини езици са усвоени от децата до пет години. Реалността – едни деца вече имат езикови компетентности за общуване, други деца нямат никакви, те дори не знаят въобще за какво става дума в класа. И от там нататък те започват по нашите програми да бягат в една писта, в едно и също учебно заведение, едни и същи поставени цели, с едни и същи методологически подходи.
Това изоставане е предзададено, защото тези деца, които идват от друга езикова среда, те не могат лесно да научат български език и започват да отпадат.
Севим Юмерова – начален учител и по български език на първолаци в Североизточна България, училище в с. Лятно, област Шумен, описа как реално стоят нещата в един клас, където има и деца, за които българският език не е майчин:
В учебната програма всички деца би трябвало да стартират с един и същи език, който за тези дечица е абсолютно непознат. Това в тях създава един източник на психически дискомфорт и напрежение, те нямат контакт с учителя, те не могат за 3-4 години да изградят съвсем елементарен контакт с учебната среда, защото не разберат езика, а да не говорим за учебното, академично и терминологично съдържание на темите. И в края на часа детето излиза с плач и сълзи на очи. Да се поставим на техните места – да ви наговорим 100 думи, от които вие в края на часа трябва да сте овладели поне 90, за да може да сте наравно с другите деца. Просто няма как да стане
Може да се усвои по естествен начин чрез общуване. Ако едно дете израства в среда, където има възможност да общува на този език, няма никакъв проблем детето да усвои по естествен начин втори език. Знаем, че има такива затворени общности, където децата нямат възможност да общуват на български и да усвоят езика по естествен начин. Ето за тях трябва да бъде организирано обучение по правилата на преподаване на езика като втори , това е чуждоезиково обучение. Има разработени много ефективни методи, които се прилагат в ранна възраст. Ако този учебен процес се организира адекватно за деца и ако се вземе под внимание и фактът, че в детска възраст децата лесно учат езици, няма да има никакъв проблем децата да постъпят в първи клас с вече усвоен език, смята проф. д-р ф.х.н. Живка Колева-Златева – ръководител Катедра "Обща лингвистика и старобългаристика" във Филологическия факултет на Великотърновския университет.
В звуковия файл може да чуете цялото интервю.
