Към момента, когато ние започнахме преговорния процес, ЕС не разполагаше със свои критерии за това какво означава една демократична система на правосъдието и това маркира целия процес и последващия механизъм за сътрудничество и проверка.
Това заяви за предаването „Неделя 150“ по „Хоризонт“ бившият съдия в ЕСПЧ Здравка Калайджиева, основател на сдружението „Български адвокати за правата на човека“ по повод критиките в Мониторинговия доклад на ЕК относно незачитането на правата на човека у нас.
С влизането на новите на новите страни-членки на Съвета на Европа на България и на другите бивши социалистически държави, както и в ЕС, стана ясно, че ЕС следва да осигури по-сериозни права за спазването на тези принципи, които се предполагаха, че са част от старите демокрации, по дефиниция. Това беляза и безпринципния ход на реформите у нас, защото българските власти нямаха, по мое мнение, ясна представа от това какво означава независимата съдебна власт в едно демократично общество.
Ясно е, че не може да се реформира една система, в която се пипа един елемент, без да е ясна цялостната структура, функциите на всяка от структурите в съдебната система, както и механизмите на тяхното взаимодействие.
Разгледаните от съда в Страсбург оплаквания са посочили специфични недостатъци на българската система на правосъдието, но за част от тях не е достигнато до адекватни мерки, посочи Калайджиева. ЕК обаче вече се е ориентирала към по-ясни стандарти, а именно вече разгледаните от практиката на ЕСПЧ
Надявам се, че българските власти, включително и прокуратурата, няма само да се запознаят с тези решения, но и ще обмислят и ще приемат мерки за промяна на тези обстоятелства.
