Eмисия новини
от 09.00 часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Учени проучват Черно море за следи от всемирния потоп

Снимка: БГНЕС

Българска експедиция тръгва по следите на всемирния потоп, който според една от теориите е започнал от Черно море. Корабът „Академик“ и изследователската миниподводница, която може да се потапя до 250 метра ще изследват района между нос Галата и нос Шабла.

Експедицията трябва да извърши и паралелни проучвания - химичен и биологичен мониторинг на Черно море, както и определяне на запасите от риби.

Тази експедиция може да се окаже последна за кораба, защото той се нуждае от ремонт, а пари за това липсват и ще бъде търсен начин ремонтът да се осъществи целево с постановление на Министерския съвет, тъй като БАН не разполага със средства. Документите на подводницата също изтичат. Това обясни в предаването „Хоризонт до обед“ проф. Веселин Пейчев, и.д. директор на Институт по океанология към БАН във Варна.

При сондаж преди пет години по време на геоложки изследвания на древните брегови линии са били открити парче дърво и мидени черупки, чиито въглеродни датировки са много интересни, разказа проф. Пейчев:

Въглеродните датировки показват възраст на дървото 12 хил. години, а на мидените черупки – 7 хиляди години, т.е. преди 12 хиляди години районът е бил суша, а преди 7 хиляди години – дъно на море.

Тази хипотеза преобръща досегашните представи, но има и алтернативни аргументи – че потопът не е бил кратък, а продължителен, с отделни настъпления на морето, поясни още ученият.

Търси се и връзката между евентуалното настъпване на потопа в Черно море и преселението на народите, тъй като тъкмо в периода отпреди 7-8-10 хиляди години е станало разделението на езиците на индоевропейските народи, а генетичните изследвания на профила на българите показват, че българите не са нито тюрки, нито славяни, както пише в учебниците и учебниците трябва да бъдат пренаписани според новите научни данни, каза още проф. Пейчев.

Преди 30 години руска подводна лодка открива т.нар. „Чиния на Ной", която се съхранява в сейф в Института по океанология.

Това е древен артефакт с драскотини по едната повърхност, има и други подобни съдове и надписи, които още не могат да бъдат разчетени, отбеляза Веселин Пейчев.

Почти 30 години след първите провокативни резултати, свързани с откриването в Черно море на дълбочина 93 m на останки от неолитно селище, както и на уникалната  “Чиния на Ной”, подновените изследвания на екипа на проф. Петко Димитров потвърждават с още научни аргументи получилата отдавна международно признание хипотеза.

Според нея сегашното Черно море преди 7 500 години е било голямо сладководно езеро без връзка с океана. Със затоплянето на климата на планетата, покачването на средногодишните температури и интензивното топене на ледниците драстично се покачило нивото на Световния океан, на Средиземно и на Егейско море. Солената морска вода преодоляла естествената преграда на Босфора и катастрофално се изляла в сладководното Черноморско езеро. Нивото му се покачвало с около 15-18 см. на ден, а водата заляла сушата на 2-2,5 километра навътре от тогавашните брегове.

Древните брегове на някогашното езеро останали на около 90 км. навътре в морето. За Черноморския басейн това било истински екологичен колапс. От солената океанска вода загинали пресноводната флора и фауна и се образувал дълбоководният сероводороден слой, който съществува и днес. Именно този сероводороден слой на определени дълбочини, който е без кислород, позволява корабите от корабокрушенията да се запазят много добре, а дървото да не гние.

Още подробности по темата - в звуковия файл.


Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна