До 6 октомври в Чешкия център в София може да се види изложбата на фоторепортера на агенция „Ройтерс” Стоян Ненов. Той е първият българин носител на престижната награда „Пулицър”. Отличието е споделено с колегите му от фотоотдела на агенцията и с фоторепортери от „Ню Йорк Таймс”. Фотографиите им са в категорията „снимки от горещи новини”. И по-точно – свързани с драмата на стотиците хиляди мигранти, идващи в Стария континент.
Кадърът, заради който Стоян Ненов получи „Пулицър”, е заснет в република Македония миналата година. В него млад мъж иска да се качи през прозореца на препълнен влак.
Не съм се концентрирал точно върху този човек, защото това се случваше с всеки влак, който тръгваше от град Гевгелия към сръбската граница. И това, което ставаше в действителност, бяха стотици хора, които се опитваха да се качат на един от тези два или три влака през деня. Имаше петима-шестима македонски полицаи, които се опитваха да контролират по някакъв начин ситуацията. Не съм дебнал специално този човек, това се случваше постоянно и пред очите на всички, така че той можеше спокойно да бъде сниман.
Стоян Ненов започва професионалния си стаж във вестник „Демокрация”, после работи във вестник ”Българска армия”, след това – в „Стандарт”. В „Ройтерс” е от 2003-та. Разказва, че темите и сюжетите, които отразява, са общо взето като при всеки фотограф, който работи за агенцията. Те са многостранни: политика, социални конфликти, ежедневни илюстрации, спорт, времето и т.н. Твърди, че чисто протоколните снимки не са от най-предпочитаните, но и те са необходими. „Старая се да изпълнявам стандартите такива, каквито са. Изискването към снимките е голямо, те трябва да покриват всички сфери за хиляди медии, абонати на агенцията.”
Името на изложбата е „1/320 от секундата”. Това е и една от популярните настройки на скоростта на фотоапарата. Тя е универсална и гарантира до 90% успеваемост при снимки на хора в движение, какъвто е и награденият кадър от Република Македония. "Хората в движение" са и фокусът на изложбата на Стоян Ненов.
„Казвате, че не искате да поправяте вашите фотографии”, попитах Стоян Ненов. Оказва се, че такива са и стандартите, по които работи агенцията.
Снимките трябва да са безкрайно честни към зрителя, да отразяват реално ситуацията каквато е. Плюс това, скоростта е от изключителна важност и системата, с която ние работим, позволява от момента на натискане на спусъка на камерата, снимката до две-три минути да достигне до крайния абонат на агенцията.
Изложбата е част от фестивала „Фотофабрика” – разказва Еми Барух, директор на феста. Идеята за него била на куратора Фелия Барух, която е участвала в престижни фото форуми, показващи високите образци на световната фотография. Около тази идея се събрал екип от съмишленици, които започнали да работят за нейното реализиране.
Така се случи първият, после вторият, а и третият фестивал. В първия и втория ни гостуваха много известни фотографи и колекции. Те ни помогнаха с това, че разбраха колко важен за нас е този фестивал и не ни поискаха съответното плащане за високите и скъпи произведения, които докарахме.
Например в първата година една от най-богатите колекции с испанска фотография – „Алкобендас”, предоставила около 90 свои награждавани и скъпи произведения, за които не бил поискан наем.
Ние и първата, и втората, и третата година правим по два модула основно. Единият е изложби в Националната галерия, другият е изложби на открито. Те са на най-големите фотографски агенции: Ройтерс, Гети имиджис, Франс Прес, ДПА в първата година. Тях също ги получихме, дадоха ни разрешение да покажем по различните теми, по които ние работихме, една селекция, за което ние не плащаме нищо. Тази година софиянци и гостите на града можеха да видят фотосите на Моста на влюбените. Разширяваме територията с Музикалното училище, както и с 20-о и 120-о училище, където могат да се видят едни от най-добрите световни кадри на Ройтерс и Гети Имиджис по темата на тазгодишния фестивал, която е „Конфликти”.
Къде ще се запазят снимките от изложбата на Стоян Ненов?
Те стават част от колекцията, с която ние започваме да обогатяваме фонда на „Фотофабрика”. Опитваме се да направим нещо, което за мен също е важно – фотографският фестивал да не бъде локализиран само в столицата. София има достатъчно културни събития. Ние сме изключително доволни от подкрепата, която имаме от Столична община, но струва ми се, че столицата може да гостува на своите, така да се каже, посестрими градове извън Софийското равно поле. Миналата година гостувахме в Габрово и аз видях колко радушно и топло ни посрещнаха хората там. Имаме намерение да покажем извадки от фестивала и на други места в България. Вече имаме покани.
Снимки от изложбата: БТА
