Eмисия новини
от часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Любомир Кючуков: Проблемът при балканските общества не е „много Русия“, а „малко Европа“

Снимка: архив

Особено след Кризата,  вече ясният път на Балканския регион към евроинтеграция започва да се поставя под въпрос и вече нещата сне стоят в „кога“, а по-скоро изниква и въпросът „дали“.

Това каза за предаването „Събота 150“ по „Хоризонт“ Любомир Кючуков - дипломат,експерт по външна политика.

Бих казал, че тук се наблюдава нещо, което аз наричам Синдром на повишената европейска недостатъчност в региона  /СПЕН/. Европа,  за съжаление, в последните години, като че ли,  съсредоточи своето внимание повече върху себе си, а остави настрана ппроблема за Западните Балкани. Неслучайно и Юнкер, в първата си декларация, каза, че до 2020година няма да има ново разширение в региона. Само по себе си това не носи, във времевите си рамки, изненада - всички знаем, че дотогава няма да има. Но, той имаше силен демотивиращ ефект и повлия доста силно върху процесите на преговори, включително и върху импулса за реформи.

Кючеков отчете, че процесът на разширяване се е превърнал в  „технократско упражнение“, а се изисква повече стратегическо мислене по отношение на Балканите. Забавеният процес на евроинтеграция и мигрантската криза не оказват влияние върху политическата стабилност в района, отчете още той:.

Това е много интересен феномен, защото наблюдаваме стабилизация на правителствата в региона, подкрепяни от едни доста нестабилни болшинства в много случаи - стабилизация, която е по скоро резултат от необходимостта от консолидация на обществото пред външната заплаха. От друга страна, виждаме, че в самите Балкани обществата, като цяло, реагират относително по-умерено в сравнение със Западна Европа на бежанската криза - нямат такива сериозни вътрешни разломи. Това крие и много сериозен политически риск за вбъдеще, защото консолидацията, в голяма степен, тече на база възраждане на национализмите и събуждане на някои реваншизми в региона.

Всички балкански страни са заявили своите евроатлантически цели, припомни дипломатът.В това отношение дебатът „заедно с Русия и против Европа“ е измислен, тъй като Москва не предлага идеологическа алтернативност

Тоест, аз мисля, че реално Русия не представлява заплаха за разцепване на балканския регион и балканските общества. По скоро проблемът ни не е в „много Русия“, а в „малко Европа“.  Трябва да си даваме сметка, че в геополитически план, като че ли, за много столици от региона Вашингтон изглежда по-близко от Брюксел. Парадоксално но Брюксел, разбиран като ЕС, е подложен на много критики,а Брюксел, разбиран като централа на НАТО, е извън критиката.

Кючуков допълни, че предстои да видим доколко умереният балкански ислям ще бъде бариера пред радикализацията на Европа и доколко сам по себе си би се оказал обект на радикализация от екстремисти.

От балканските страни, основно от Западните Балкани, има  рекрутирани немалко количество бойци в рамкикте на "Ислямска държва", но само тези, които идват от Босна, са реално индоктринирани радикални ислямисти. Всички други, тоест тези, които идват от Косово, от Албания,  от Македония са по-скоро наемници.
Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна