Честно казано, на този етап Тръмп е много труден за прогнозиране политик. Той е от Републиканската партия, но в нея в момента върви преформатиране на елитите. Трудно е да кажем, каква позиция ще заеме той, но общата му линия по отношение на Куба ще бъде по-твърда. Това мнение изрази в интервю за "Хоризонт" и предаването "Събота 150" проф. Збигнев Ивановски, ръководител на Центъра за политически изследвания на Института за Латинска Америка на Руската академия на науките:
Сложно е да се каже, дали ще бъдат прекъснати дипломатическите отношения. Може би не, но от Куба ще се изискват някакви отстъпки - ще се настоява за спазването на човешките права, реструктуриране на политическата система. Интересно е да се отбележи, че всички латиноамерикански емигранти - от Мексико, Пуерто Рико, Салвадор, гласуваха за Хилари Клинтън. Всички, с изключение на Куба. Тръмп беше подкрепен от цялата кубинска емиграция в САЩ, която наброява около милион и половина души.
Всички кубинци, които живеят в САЩ, са антикастристи и антикомунисти. Тяхната цел е свалянето на съществуващия режим. Затова те не бяха особено доволни от политиката на Обама за сближаване с Куба. Още един интересен детайл: наред с изборите за президент в САЩ се проведоха и избори за конгреса. Всички кубински "ястреби" като Марио Диас-Баларт и Илеана Рос-Лехтинен - кубинци, приели американско гражданство, са преизбрани за членове на американския конгрес. Те са за по-твърда политика по отношение на Куба. Мисля, че и политиката на Тръмп ще е по-твърда. Да, наистина, Раул Кастро го поздрави с победата, но това е протокол.
От 1966 г. щатите имат Закон за кубинската емиграция, според който кубинци, стъпили на територията на САЩ, след една година имат право да подадат заявление за постоянно пребиваване, а след шест години - за гражданство на САЩ. Ще бъде ли отменен този закон:През последните години сме свидетели на завой наляво в Латинска Америка. Началото бе дадено с победата на Уго Чавес на президентските избори във Венецуела през 1998 г. Какви са причините за тази лява вълна и можем ли да сложим всички леви правителства там под един знаменател - коментарът на Збигнев Ивановски:
За завоя наляво имаше различни причини. Преди това в Латинска Америка се прилагаше неолибералният модел. Имаше силна икономическа криза и в търсене на изход от нея бяха предприети редица строги мерки, които позволиха оздравяване на икономиката. Но тези мерки доведоха до тежки социални последици. Значително се увеличи социалната поляризация между бедни и богати, запази се високото ниво на бедност. Имаше и политически причини, като, например, неефективността на държавните институции. Населението беше разочаровано и махалото се отклони наляво. В една част от страните дойдоха ляворадикални правителства, в друга - лявоцентристки, по-умерени, в известна степен подобни на европейската социалдемокрация.
Как анализаторът тълкува обръщането на махалото надясно и дали това се обяснява с изчерпване на левия модел или с нещо друго:
Първо, дойде икономическата криза, която засегна всички страни от региона, но най-много пострада рейтингът на ляворадикалните и лявоцентристките режими. Второ, паднаха цените на нефта, въглеводородите и други традиционно изнасяни стоки. Трето, ерозията на социализма на 21-ви век. Имаше и вътрешнополитически фактори, различни за всяка страна. През 2009 г. в Хондурас чрез държавен преврат бе свален президентът Мануел Селая и Хондурас, съответно, излезе от ALBA. В Парагвай президентът Фернандо Луго беше свален. В Аржентина перонистите загубиха на изборите и на власт дойде десницата. В момента сме свидетели на остра политическа криза във Венецуела. На изборите през 2015 г. опозицията взе две трети от местата в парламента. Така махалото отиде надясно. Мисля, че това се случи, защото икономиката беше изведена от баланс и беше необходимо прилагането на по-строги мерки за повишаване на ефективността на икономиката. Т.е. според мен махалото се колебае между ефективността и социалната справедливост. Левите режими се стремят към решаване на социалните проблеми, но при това икономиката страда. Идва десницата, икономиката тръгва, но социалните проблеми отиват на заден план. Затова мисля, че в Латинска Америка ще наблюдаваме едно общо движение към центъра, левицата ще става по-умерена, десницата също ще клони към центъра, тъй като и тя вече разбира, че има социални проблеми, които трябва да бъдат решени. Че ако те не бъдат решени, няма как да се върви напред.
Цялото интервю на Миглена Иванова със Збигнев Ивановски слушайте в звуковия файл.
